Пропуснат текст

Пропуснат текст в цитат се отбелязва с многоточие. Така обикновено се формулира общото правило. В научни и официално-делови текстове многоточието, с което се отбелязва пропуснат текст в цитат, се огражда - според официалната препоръка - в квадратни скоби. Този двояк подход води до липса на еднаквост и до непоследователност в писмената практика. Към това се прибавя и фактът, че когато многоточието не е оградено в скоби, то формално се изравнява с многоточието като знак за недоизказана или прекъсната мисъл и по същество не винаги е ясно с каква функция в конкретния случай е употребено. Както е например в следното изречение, използвано в учебник по български език за илюстрация на правилото за многоточието като знак за пропусната част от текст, но би могло да се изтълкува и в другия смисъл: 

• "Централните сили... претърпяха поражение." (Бълг. ез. за 7. кл.) [Съкратено от: Централните сили, в които влизаха няколко държави, претърпяха поражение.]

За да се избегне това формално съвпадение на двата вида многоточие, в писмената практика (обикн. в печатни текстове) многоточието като знак за пропуснат текст понякога се маркира чрез шпация (пробел) от двете му страни, напр.: 

• "Децата в къщата ... по цял ден играеха с кучето, но често го биеха". (сп. Бълг. език)

Други примери: 

• Когато Македонски казва за себе си: "...слава богу, честен човек съм..." или когато крещи неистово: "Да живее комуната!", авторът дава да се разбере неговата ирония към героя. (Лит. анализи) 
• Вазов дири едновременно и героичната, и комичната характеристика на човека... В творбата комичните сцени не остъпват пред героичните моменти. (П. Зарев) 
• Тук героят казва: "Прекият, законен, непосредствен плод на съзнанието, това е инерцията. (...) Нали да започнеш да действаш, трябва предварително да бъдеш напълно успокоен и да не са останали никакви съмнения. (...) Аз се упражнявам в мислене, а следователно у мен всяка първоначална причина веднага повлича след себе си друга по-първоначална и така нататък до безкрайност." (сп. Летописи) И циганите, тези истински деца на природата, дето повече от всичко на света ценят свободата, също издигат стената на мълчанието: "Те го гледат, като че ли гледат мечка(...). И мълчат." (Лит. анализи)

Забел.: Липсата на достатъчно ясна позиция при формулиране на правилото и на единство в писмената практика дава основание и възможност да се предложат някои нови решения:

1. Пропуснат текст при цитиране във всички случаи се отбелязва с комбинация от многоточие, оградено с кръгли или ъглести скоби. Напр.: И циганите, тези истински деца на природата, <...>, също издигат стената на мълчанието: "Те го гледат, като че ли гледат мечка <...>. И мълчат." Ограденото в скоби многоточие за означаване на изпусната крайна част от изречение се поставя преди крайния препинателен знак на изречението. Когато с ограденото в скоби многоточие се означава пропуснато цяло изречение (или по-голям текст), крайният препинателен знак на предходното изречение се запазва.

2. По изключение многоточието за означаване на пропуснат текст в началото на цитат не се огражда в скоби, тъй като при тези условия не съществува опасност от двояко тълкуване на знака.

3. С многоточие (отделено от двете страни с шпация, без скоби) се означава мястото на пропуснат текст или на отделна дума в задачи за проверка на знанията по български език, напр.: На мястото на многоточието поставете подходяща форма: всеки (всякой) или всякого. За ... е вече ясно, че е настъпило друго време.