Многоточие

Многоточието е препинателен знак от три последователни, водоравно разположени точки - (...). С този знак се отбелязва прекъснатост или незавършеност на израза, недоизказаност на мисълта независимо от това, дали съдържанието на липсващата част се подразбира, или не. Причина за незавършеността на израза може да бъде някакво затруднение или невъзможност на говорещия да оформи мисълта, изказването си, нежелание да се довърши изказването поради неприемливост на съдържанието му за говорещия или за слушащия, прекъсване на речта на говорещия от страна на слушащия или от друг външен фактор и пр.

Чрез многоточието може да се означи и интонация на незавършеност на израза, загатваща за наличието на някакво по-богато - не изразено или неизразимо - съдържание, както и такава пауза и промяна в интонацията, които подготвят читателя за неочаквано, контрастно по отношение предходния текст продължение на мисълта, на съобщението. Напр.: 

• Той току се обаждаше, горкият, с пресечен глас: "А бе, господин началник... ами че нали уж... туйнака, нали щяха да бъдат уж свободни... таквозинка..." Бедният дядо Добри!... (Ал. Константинов) 
• Че прощавай... другарю Марински, ама аз... той от.. ние така де, като сме свои... - усили заекването кметът. (Д. Цончев) 
• - Почакайте - казвам, - почакайте, нека... - Но тя ме прекъсва сърдито. (Н. Вапцаров) 
• - И хляб ще ти донеса, и някоя друга дреха... с тия не бива. (Ив. Вазов) 
• - Ти каза ли и всичко? - Хм... всичко не |и казах, можеше ли? (Й. Йовков) 
• - Тъй, тъй! <...> Колко коварна е тази проклета... - дядо Господ щеше да каже "змия" и завинаги да урони престижа си пред вярващите. (Ив. Петров)

Забел.: 1. Отбелязвайки определено нарушаване на обичайната интонационно-синтактична структура на конкретното изречение, многоточието отменя запетаята, която би била на това място при други условия:

•  - Виж това тук! Занимай се... докато се появи някоя по-сериозна задача. (Д. Пеев)

2. По-особен вид е многоточието вътре в изречението, когато с него се отбелязва промяна на интонацията и пауза в устната реч, означаващи предстояща смяна в логиката на съобщението или определена логическа противоречивост и несъвместимост между съдържанието на предходния и следващия текст, напр.: 

• - Веруюто ти разбрах. А сега, като във всеки очерк за виден борец с... хлебарките, нещо лично. (Д. Пеев)

3. Многоточието сам|о по себе си може да бъде знак и за съкращаване на цитат, за изпуснат текст при цитиране. Тази употреба е утвърдена в практиката независимо от факта, че при определени обстоятелства се създават условия за смесване на тази с основната функция на многоточието като знак за прекъснатост или незавършеност на израза, на мисълта. Напр.: 

• Централните сили... претърпяха поражение. (Бълг. ез. за 7. кл.) [Съкратено от: Централните сили, в които влизаха няколко държави, претърпяха поражение.]

Условия за разчитане, възприемане на многоточието като знак за прекъснатост или незавършеност на изречението има и при следното съкратено представяне (в учебник по български език) на определението за "буря" от Кратката българска енциклопедия: 

• Усилено електрическо изпразване на гръмотевични облаци, придружено с множество светкавици и гръмотевици, се нарича гръмотевична буря... Гръмотевични бури в България има откъм края на пролетта докъм края на лятото... 

Вж. също скоби [2.2]; комбинирана употреба на препинателни знаци [3]. За липсата на последователност и предложение за ново решение вж. при пропуснат текст.

4. Понякога с многоточие на нов ред се отбелязва предполагаема, но реално не съществуваща за страничния наблюдател пряка реч, част от диалог, напр.:

Иззвъня телефонът.
- Майор Бурски слуша.
...
- Разбрано, другарю полковник. Сега или утре?
...
- Съвсем не, другарю полковник. Заминавам - и сложи слушалката. (Д. Пеев)