З з

З з З з - осмата буква от българската азбука, именувана 'зъ' или 'зе' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /зе/ (и по-рядко /зъ/), напр. БЗНС /бе-зе-не-се/ - Български земеделски народен съюз; о.з. /о-зе/ - офицер от запаса. С буква з в българското писмо се бележи звучният съгласен звук /з/ и съответният мек съгласен звук /з'/, напр. з|ала /зала/, коз|а /коза/, л|азя /лаз'ъ/, лоз|я /лоз'а/, б|ездна /бездна/. Изговаря се и като беззвучен съгласен звук /с/ - в края на думите и пред беззвучна съгласна, напр. з|алез /залес/, ск|азка /скаска/, безпол|езен /бесполезен/ (вж. асимилация и обеззвучаване).