Заглавие

Заглавие се нарича названието, името на дадено произведение (съчинение, текст) или на отделна негова част. То стои в началото на съответния текст (или негова част) и се отличава със следните правописни и пунктуационни особености:

1. Заглавието е графически и пространствено ясно обособено, отделено е от основната част на текста и след него (когато има характер на съобщително изречение, включително отделна дума или безглаголно словосъчетание) не се пише препинателен знак.

2. В края на заглавия (отделна дума, словосъчетание или изречение), които са въпросителни, подбудителни или възклицателни по форма, съответният препинателен знак (въпросителна, удивителна или комбинация от двете), се пише главно тогава, когато авторът подчертава въпросителния, подбудителен или възклицателен характер и на целия текст в съдържателен аспект. Напр.: Защо не съм? (Хр. Ботев) Това ви чака! (Хр. Ботев) Решен ли е черковният въпрос? (Хр. Ботев) Де е България? (Ив. Вазов) "Елате ни вижте!" (Ив. Вазов) Какво? Швейцария ли?!... (Ал. Константинов) Да бъде ден! (Хр. Смирненски) "Смело, товарищи!" (Хр. Смирненски) Жив! (Хр. Радевски) Какво е тя? (Хр. Радевски) Срв.: Гответе почва (Ст. Михайловски) Недей навежда чело (Д. Полянов) Що казват кокичетата (Д. Полянов) Умри, но дай връзка (Д. Цончев)

3. Многоточие се пише в края на заглавие, което има характер на прекъснато, незавършено изречение, включително цитат от друг текст, напр.: Когато розите... (В. Петров) Вж. също многоточие.

Забел.: За правописното и пунктуационно оформяне на подзаглавието вж. там.

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image