да: Пунктуационните проблеми, свързани със съюза или частицата да, може да се обобщят в следните правила:
1. Не се пише запетая пред еднократно употребен съюз да, когато с него се въвежда подчинено изречение (допълнително, определително, подложно, сказуемноопределително или подчинено обстоятелствено за цел), което се намира след главното, както и пред частицата да в съставно глаголно сказуемо, напр.:
- Наближаваше обяд и хората взеха да излизат от работа.
- Стана горещо и някои започнаха да се оплакват.
- Гледай да не ме ядосаш.
- Напразно се мъчех да изгоня тая мисъл от главата си.
- Неговите родители му забраняваха да играе на улицата.
- Хората не бяха готови да откликнат на призива му.
- Друг път не беше ми се случвало да ме молят за помощ.
- Същинско удоволствие е да пътува човек с открита кола.
- Полицаите нямаха заповед да го задържат.
- Няма по-подло от това да се усмихваш някому, а зад гърба му да го клеветиш.
- Ужасно е това да не знаеш къде те водят.
- Всяка сутрин той отиваше в парка да се разхожда.
- Не ми беше минавала мисълта да отида при него.
- Хванаха го да краде ябълки в градината.
- Добре би било да отиде някой при него.
Забел.: 1.1. Когато частицата или съюзът да са употребени повече от веднъж, съответно в съставно сказуемо с повече от един полуспомагателен глагол или в сложно съставно изречение с две или повече последователно подчинени изречения, те (като нееднородни части) са в качеството на еднократна употреба и пред тях също не се пише запетая, напр.:
- Ти вече трябва да вземеш да се грижиш за себе си.
- Добре би било да отиде някой при него да му помогне да стане.
1.2. Пред съюз да, въвеждащ подчинено определително изречение, се пише запетая (или тире) тогава, когато подчиненото изречение пояснява съществително име, съпроводено с показателно местоимение, и има обособен характер, напр.:
- Тази мисъл, да зарежа всичко и да тръгна да пътешествам, никога не ме е напускала.
- Странно ми е, че това съобщение, да тръгнем веднага, идва чак сега.
1.3. Подчиненото определително изречение, въведено със съюз да, се отделя от предхождащото го главно с тире или с двоеточие, когато с тях се отбелязва пауза и промяна в интонацията, напр.:
- Искам само едно: да няма война.
- За него няма по-страшно от това - да му отнемеш властта.
2. Когато съюзът да въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка или за цел (в редки случаи, когато да е употребено в смисъл на за да), подчиненото изречение се отделя със запетая независимо от мястото му спрямо главното, напр.:
- Да знаех какво ме чака тук, нямаше да дойда.
- Камък да стисне, вода ще пусне.
- От желязо да е човек, пак няма да издържи.
- Той се измъкна тихичко, да не го усети никой.
- Дядо господ го поздрави, подгъна пурпурната си мантия, да не я измачка, и приседна срещу него. (Ив. Петров)
- Я качвай се, качвай се по-скоро, да не припкаме пак подир машината - каза наставнически бай Ганю. (Ал. Константинов)
- Дядо Господи, прости ми, / моля ти се от душа, / с ум и разум надари ме, / да не мога да греша. (Ив. Вазов)
Срв. обаче: След малко ще изляза да се разходя.
3. Когато подчиненото изречение, въведено със съюз да, е преди главното, след него (подчиненото изречение) се пише запетая независимо от характера му, напр.:
- Да разговарям с този човек, аз не исках.
- Да си науча уроците за толкова кратко време, беше просто невъзможно.
- Да пътува човек по тези места, е истинско удоволствие.
- Да общува духовно с баща си, не е имал възможност - бил е твърде малък. (Д. Пеев)
4. Когато съюзът да е употребен в състава на сложни съюзи от типа на без да, за да, макар да, преди да, стига да и под., запетаята се пише преди целия сложен съюз, напр.:
- Ядоса се и излезе, без да се обади на никого.
- Отидох при него, за да му се извиня.
- Няма да почиваме, преди да сме свършили работата.