Променливо я

Променливо я се нарича гласната /'а/ (/а/ след предходна мека съгласна, правописно я), която е възникнала от историческото развитие на старобългарската ятова гласна (вж. там) и при определени условия се променя, преглася се в /е/, напр.: б|ял - б|ели, гол|ям - гол|еми, д|ял - делб|а, пр|як - пр|ечка и под. Според изговора на променливото я българските говори се делят основно на източни (в които се изговаря /'а/ или /е/) и западни (екавски, в които се изговаря само /е/). Съществува и непроменливо я (вж. там).

Правилото за изговор и правопис на променливото я в съвременния български книжовен език отразява закономерностите на изговора в част от североизточните говори. То се състои от две части: 1) Наследник, застъпник на ятовата гласна е гласната /а/ след предходна мека съгласна (т.е. променливата гласна се изговаря като /'а/, правописно я) тогава, когато са налице едновременно следните условия: а) променливата гласна е под ударение и б) намира се пред твърда нешушкава съгласна, пред сричка със задна гласна /а, о, ъ, у/ или е в края на думата (глаголна форма), напр. в б|ягам, б|ял, б|яла, д|ял, гол|ям, гол|яма, в|ятър, в|ятърен, жив|ях, жив|я, сл|яп, сн|яг; 2) При отсъствието на което и да е от посочените фонетични условия ятовата гласна се преглася в /е/, напр.:

  • а) когато променливата гласна не е под ударение (бял - белот|а, в|ятър - ветров|е; сняг - снегов|е);
  • б) когато ятовата гласна е пред сричка, съдържаща предна гласна /е/ или /и/ (бял - б|ели, гол|ям - гол|еми, жел|язо - жел|езен);
  • в) когато ятовата гласна е пред следваща шушкава съгласна /ж, ч, ш/, напр.: сняг - сн|ежна, сляп - слпчо, грях - гршка;
  • г) когато ятовата гласна е пред следваща мека съгласна или пред сричка, съдържаща мека съгласна, напр.: др|ямка - др|емя, м|ясто - м|естя, зрял - зря /зрейа/, смях - см|ея се, смей се, загр|явам - гр|ейка.

От това основно правило има значителен брой отклонения, които твърде много усложняват общата картина и затрудняват усвояването на книжовната норма във всичките |и прояви. Една от причините за това е и обстоятелството, че в западните български говори липсва редуване на /'а/ с /е/ и във всички положения застъпник на старобългарската ятова гласна е гласната /е/. Това води до непоследователност и грешки в речта на мнозина българи дори и тогава, когато те общо взето добре са овладели нормите на книжовната реч. Една от твърде честите грешки в това отношение - поради престараване - е изговорът на /'а/ и в позиция, при която фонетичните условия изискват преглас на /'а/ в /е/, напр. б|яли вм. б|ели, гол|ями вм. гол|еми, жив|яли вм. жив|ели.

За избягване на правоговорни и правописни грешки, свързани с променливото я, е необходимо да се знае и да се има предвид следното:

1. Променливо я (наследник на старата ятова гласна), което се изговаря като /'а/, имат в корена на основните си форми думите блян, блясък, бряг, бряст, бяг, бял, бяс, вляза, врява, врякам, врясък, вяра, вятър, гняв, голям, грях, дрямка, дрян, дядо, дял, дялам, дяна, дясно, желязо, звяр, зрял, коляно, крясък, ляв, лято, мляко, мряна, мяра, мярка, мяркам се, място, мях, надявам се, ням, нямам, обяд, плява, плясък, подявка, припрян, прищявка, прозявам се, пряк, пряпорец, прясна, пряспа, пяна, пясък, рядък, рязък, ряпа, свян, свяст, свят, святкам, седянка, скорбяла, сляп, смяна, смятам, смях, сняг, сряда, стряха, сядам, сянка, сяра, трябва, трясък, тяга, тяло, тясна, тях, тъдява, увяхвам, успявам, хляб, хрян, цвят, цял, цяр. Усвояването на тези форми е част от общия процес на усвояване на езика.

2. При някои от думите с променливо я изговор /'а/ има не в основната форма, а се появява (според фонетичните условия) в някоя или в повече от производните граматични форми, напр.: пресен - прясна, прясно; десен - дясна, дясно (в прилагателното д|есен, от стб. десьнъ, ятовата гласна е "лъжлива", възникнала е по аналогия с ляв); грея - изгрявам, влека - влякох, облека - облякох и пр.

3. Известен брой думи с етимологична ятова гласна, които обаче са възприети в книжовния език от западните български говори или са заемки от руски, а също и някои нови думи, образувани по аналогия, както и някои втори съставни части на сложни думи, се изговарят в книжовния език с гласна /е/, независимо че не отговарят на условията за преглас на ятовата гласна, напр.: 

  • бял, но заб|елвам, изб|елвам
  • вяра, вярна, вярност, но неимов|ерно
  • гняв, но гн|евна, гн|евно
  • дял, но отд|ел, д|ело, сд|елка, неразд|елен, безпред|елно
  • звяр, но зв|ерство;
  • зр|ял, но зр|елост, зр|елостен
  • м|ярка, но безм|ерно, лицем|ерна, водом|ер, изм|ервам
  • м|ясто, но зам|ествам, изм|ествам
  • зев (срв. прозявам се); 
  • л|ято, но дългол|етна, многол|етна
  • отм|ятам, но отм|етка
  • нам|ятам, но нам|етка
  • пл|яскам, но разпл|есквам, опл|есквам
  • свят, но св|етска; със|ед (срв. с|ядам); 
  • тр|ябва, но употр|еба, потр|ебност
  • хляб, но хл|ебна
  • цвят, но гороцв|ет.

С /е/ вместо /'а/ се изговарят също век, лек, л|екар, нев|еста (и нев|яста), смет, чов|ек и др.

4. На променливо я завършват основите на някои глаголи в мин. св. и мин. несв. време и съответните причастия с ударение върху последната сричка преди окончанието, напр. в|идя - видхвидхмевидлвидли, виднвидниплет|а - плетх, плетхме, плетл, плетлигор|я - горх, горхме, горл, горли. В тези случаи променливата гласна я се изговаря непрегласена (като /'а/) и във формите за 1. и 2. л. мн. ч., въпреки че се намира пред сричка, съдържаща гласна /е/. В мин. св. време непрегласеният изговор, напр. вид|яхме, вид|яхте, е по аналогия с всички останали форми, а в мин. несв. време, напр. бер|яхме, бер|яхте - по аналогия с формите за 1 л. ед. ч. и за 3 л. мн. ч. (бер|ях, бер|яха).

Забел.: 4.1. Дублетни форми с непрегласен и прегласен изговор за мин. несв. вр. (за 1 л. ед. ч. и за трите лица в мн. ч.), както и за съответното мин. несв. деятелно причастие се допускат само при глаголи, в които основната гласна се намира под ударение и след друга гласна или след съгласните /ж, ч, ш/: кро|я - кро|ях и кро|ех, кро|ял и кро|ел; гълч|а - гълч|ах и гълч|ех, гълч|ал и гълч|ел; леж|а - леж|ах и леж|ех, леж|ал и леж|ел; суш|а - суш|ах и суш|ехсуш|ал и суш|ел. Формата за мн. ч. на миналото несв. деят. причастие е само с прегласен изговор: кро|ели, гълч|ели, леж|ели, суш|ели.

4.2. При сегашните деятелни причастия на глаголите от I и II спрежение се осъществява особен вид "редуване" на основната гласна: когато е под ударение, гласната от наставката, независимо от останалите условия, е /'а/ (правописно я), а в неударена позиция - /е/: върв|я - върв|ящ, върв|ящи; х|одя - х|одещ, х|одещи.

Книжовната норма допуска дублетни форми на -ащ/-ящ и -ещ, когато ударената основна гласна се намира след друга гласна или след съгласните /ж, ч, ш/, напр.: гъмж|а - гъмж|ащ (и гъмж|ещ), леж|а - леж|ащ (и леж|ещ); стърч|а - стърч|ащ (и стърч|ещ); суш|а - суш|ащ (и суш|ещ), бро|я - бро|ящ (и бро|ещ), но със силно изразена тенденция вторите форми да отпаднат напълно.

4.3. Основната гласна във формите за мин. св. време и на съответното мин. св. деят. причастие при глаголи от типа на в|ая, л|ая, ро|я се, сто|я и пр. е непроменливо я и не се преглася, напр.: л|аях и ла|ях, л|аял и ла|ял, л|аяли и ла|яли; сто|ях, сто|ял, сто|яли.

Известна колебливост (отразена и в справочниците) има при глаголните същ. имена от този вид глаголи. Съвременната книжовна норма дава предпочитание на формите, образувани от сегашната основа на /е/ - б|аене, в|аене, л|аене, м|аене, тл|еене и пр., а формите, образувани от аористната основа, като б|аяне, в|аяне и т.н., постепенно отпадат.

5. Не се подчиняват на общото правило за преглас на ятовата гласна свършените глаголи от I спрежение, образувани с наставка -на. При тях се осъществява различно по природата си историческо редуване, което има определена морфологична функция: за образуване на видови форми на глагола. В този случай променливото я се изговаря като /е/, независимо че е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна: бл|ясвам - бл|есна, вр|якам - вр|екна, кл|якам - кл|екна, кр|якам - кр|екна, пл|ясвам - пл|есна. В съответствие с общото правило за ятовия преглас обаче - с непроменена гласна /'а/ - се образуват формите за свършен вид при глаголите б|ялвам се - б|ялна се, вд|явам - вд|яна, в|ясвам се - в|ясна се (но и в|есна се), д|явам се - д|яна се, заб|ягвам - заб|ягна, з|япвам - з|япна, изб|ягвам - изб|ягна, м|ярвам се - м|ярна се, поб|ягвам - поб|ягна.

6. Не се подчиняват на правилото за преглас на ятовата гласна определените (членуваните) форми за ед. ч. на неголям брой отвлечени съществителни имена, образувани с наставка -ост от причастия; изговорът с /'а/ се запазва, въпреки че ударението се премества върху определителния член, напр.: 

  • закорав|ялост - закоравялостт|а,
  • зажадн|ялост - зажаднялостт|а,
  • закостен|ялост - закостенялостт|а,
  • засто|ялост - застоялостт|а,
  • недод|яланост - недодяланостт|а,
  • отжив|ялост - отживялостт|а,
  • отмал|ялост - отмалялостт|а,
  • престар|ялост - престарялостт|а,
  • припр|яност - припряностт|а и под.

7. Променливо я съдържат представките вся-/все- и ня–/не–, с които се образуват съответно обобщителните и неопределителните местоимения и местоименни наречия, напр. вс|якой, вс|еки, вс|якакъв, вс|якъде, вс|якога, вс|якак и н|якой, н|якакъв, н|яколко, неколц|ина, н|ечий, н|якъде, н|якога, н|якак и пр.

8. В езиковата норма се допускат и някои думи с дублетни форми - които се изговарят и пишат както с я, така и с е, напр.: нев|яста и нев|еста|отред и отр|яд|обед и об|яд, |обред и обр|яд. Формите дев|ятка и дес|ятка (вм. дев|етка, дес|етка) се отхвърлят.

9. Официалната правоговорна норма допуска в устната форма на книжовния език (в устната реч) прегласен изговор на ятовата гласна - на /е/ вместо /'а/ - във всички случаи, независимо от фонетичните условия.

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image