Рубрика
Рубрика (от лат. rubrica 'заглавие на закон, написано с червено мастило') в съвременния български език може да означава "постоянна колона във вестник или раздел в списание", "заглавие на обособена част (глава) в съчинение", "раздел, графа в правилник, закон, наредба или в печатно произведение изобщо". От гледна точка на правописа и пунктуацията за рубрики (рубрики на изброяване) се говори, когато става дума за текст, организиран и оформен - за по-голяма системност и прегледност на изложението - в точки и подточки.
Отделните рубрики (точки и подточки) в даден текст може да бъдат означени с цифри (римски и/или арабски), с букви (главни и/или малки) или с думи (първо, второ, трето и т. н.). За степенуване, подреждане на рубриките според обема, обхвата на представените в тях теми или понятия, за отразяване на различните степени на обобщеност или конкретност се използват различни комбинаци от цифри и букви, най-често по следния модел в низходяща градация: А. ... I. ... 1. ... а) ... Основните рубрики се означават обикновено с главни букви (А, Б, В и т. н.), подтемите в рамките на всяка от основните теми се означават с римски цифри (I, II, III и т. н.); по-нататък една в друга и една след друга се подреждат точките и подточките, означени с арабски цифри, малки кирилски букви, а също с латински и гръцки букви. Главните букви и римските цифри може да се използват и с разменени места.
В по-ново време все по-често се прилага и система само от арабски цифри (вж. _ пример [4]). Понякога отделните рубрики (подточки) се маркират само с факта на изнасянето им на нов ред, към което може да се добави и някакъв условен знак (тире, точка, звездичка и др.). Примери:
Пример 1:
Системата от класове и подкласове, приета в тази книга, е следната:
I. Самостойни (пълнозначни) думи
А. Думи-наименования (т.е. думи, означаващи понятия, представи и стоящите зад тях явления от обективната действителност): 1) съществителни имена, 2) прилагателни имена (включително и така наречените редни числителни), 3) числителни имена (бройни), 4) глаголи, 5) неглаголни предикативи (думи от така наречената категория състояние, 6) наречия.
Б. Думи с показателна и заместителна функция: лични и други местоимения и местоименни наречия.
В. Модални думи и частици (думи, изразяващи модалността на изказването).
Г. Междуметия (думи, изразяващи емоции и волеви подбуди или имитиращи неезикови звукове).
II. Служебни думи - думи, които изразяват граматически значения и обслужват отделните самостойни (пълнозначни) думи, словосъчетанията и изречението: 1) предлози, 2) съюзи, 3) глаголи за свръзка и спомагателни глаголи, 4) различни служебни и усилителни частици.
(Ю. С. Маслов, Граматика на българския език, превод)
Пример 2:
Местоименните наречия биват:
а) показателни: тука (тук), там, сега, тогава, така (тъй), инак (иначе), толкова (толкоз), затова;
б) въпросителни: къде (где), кога, как, колко, защо;
........
е) обобщителни: всякъде, всякога, всякак.
(ГСБКЕ, том II).
Пример 3:
Речеви дейности, които са маркирани с точно определени изрази, са например:
1. Обръщение, повикване на някого.
2. Запознаване.
3. Поздрав.
4. Покана.
...
10. Прощаване.
(Граматика за всички)
Пример 4:
1. Въведение
1.1. Защо Иван Вазов озаглавява повестта си "Немили-недраги"?
1.2. Какви чувства осмислят живота на прокудените от бащино огнище народни синове?
2. Главна част на преразказа
2.1. Нощуване на одърчето в мрачната изба.
2.1.1. Странджата преди лягане - портрет и действия.
.......
3. Обобщаващи изводи
3.1. Върху какви две страни от изгнаническата съдба на хъшовете акцентува Ив. Вазов в тоя епизод от повестта?
(Преразказ...)
Пример 5:
20. Образувайте три изречения, в които подлозите са изразени
а) с прилагателно име;
б) с числително име;
в) с местоимение.
(Бълг. език за 5. клас)
Пример 6:
В съответствие със степените на образование се изграждат и образователните институции:
- начални училища;
- прогимназии;
- основни училища (начално, прогимназия);
...
- висши училища - университети, академии, висши институти.
(Бяла книга за българското образование и наука)
Пример 7:
За да съставим план на текст е необходимо:
да прочетем внимателно текста;
да определим основните моменти в него;
да определим най важното във всеки основен момент;
да запишем последователно отделните точки на плана в тетрадките си.
(Бълг. език за 5. клас)
Вариант 7а:
За да съставим план на текст е необходимо: а) да прочетем внимателно текста; б) да определим основните моменти в него; в) да определим най важното във всеки основен момент; г) да запишем последователно отделните точки на плана в тетрадките си. (Вариант на пример 7)
Пример 8:
Когато говорим или пишем, съчетаваме думите в изречения така, че на този, за когото е предназначен текстът, да стане ясно
* за кого или за какво говорим
* какво точно се говори.
(Бълг. език за 5. клас)
Вариант 8а:
Когато говорим или пишем, съчетаваме думите в изречения така, че на този, за когото е предназначен текстът, да стане ясно, първо, за кого или за какво говорим и, второ, какво точно се говори. (Вариант на пример 8)
Воариант 8б:
Когато говорим или пишем, съчетаваме думите в изречения така, че на този, за когото е предназначен текстът, да стане ясно:
първо, за кого или за какво говорим;
второ, какво точно се говори. (Вариант на пример 8)
Пример 9:
Съюзите са неизменяема част на речта. Те служат за връзка
* между думите в словосъчетанието
* между простите изречения в сложното изречение
* между изреченията в текста
Пример 10:
Ние общуваме помежду си с определена цел:
- да съобщим за някакъв факт, събитие, случка, свойство;
- да потърсим информация по интересуващ ни въпрос (да попитаме за нещо);
- да подтикнем към определено действие.
(по Бълг. език за 7. клас)
Строги, еднозначно формулирани и последователно спазвани правила за употреба на главни букви и препинателни знаци при оформяне на рубриките (точките и подточките) няма. Трябва обаче да се има предвид следното:
1. С главна буква започва текстът на всяка точка или подточка, когато тя има характер на самостоятелна и завършена синтактична цялост.
2. С главна буква може (но не е задължително) да започва текстът на отделните точки и подточки и тогава, когато той няма характер на самостоятелна и завършена синтактична цялост, но започва на нов ред.
3. След главните букви и римските цифри, с които се означава последователността и йерархията на рубриките, се пише точка; след арабските цифри се пише точка или дясна скоба, а след малките букви - дясна скоба или точка. Точка се пише и след всеки от елементите на използваните със същата цел комбинации от арабски цифри (вж. пример [4]).
4. В края на отделните рубрики (точки и подточки) се пише точка, точка и запетая, само запетая или не се поставя никакъв препинателен знак при спазване на следните условия:
4.1. Когато рубриките са подредени една след друга всяка на нов ред и съдържанието им е представено с отделни думи или кратки словосъчетания, в края им може да не се поставя никакъв препинателен знак (вж. пример [9]);
4.2. Когато рубриката започва с главна буква и има характер на самостоятелна и завършена синтактична цялост, в края се поставя точка;
4.3. Когато рубриките имат характер на относително самостойни, формално и смислово съпоставими синтактични единици, в края им (с изключение на последната, която завършва с точка) се поставя точка и запетая или само запетая;
4.4. Когато рубриките са разположени последователно, една след друга хоризонтално (а не всяка на отделен ред), те се разделят помежду си обикновено с точка и запетая (или със запетая), а след знака за рубрика (арабска цифра или малка кирилска буква) се поставя затваряща скоба (вж. примери [1] и [7а]);
4.5. Вметнатите думи първо, второ, трето и т. н., с които се отбелязват точките (рубриките) при изброяване, се отделят от двете страни със запетаи (вж. пример [8а]). Вж. също вметнати думи и изрази [7].
