Точка и запетая се нарича разделителният препинателният знак (;), чиято сила е по-голяма от разделителната сила на запетаята и по-малка от разделителната сила на точката. Употребява се за разделяне на относително самостойни и обособени цялости, групи от разширени еднородни части в рамките на простото изречение (когато вътре в тях вече е употребена запетая) или на относително самостойни, формално и смислово съпоставими части с еднотипен строеж в рамките на сложното изречение, както и на рубрики (вж. там) с характер на изреждане, напр.: Първият учебен ден беше събрал в двора на училището едно пъстро, радостно и шумно множество: момченца и момиченца с тежки чанти на гърба; майки и бащи, съпроводили с трепет рожбите си до началото на дългия път на учението; баби и дядовци, дошли да се порадват на внучетата си.
Други примери:
- В тия няколко бедни хижи вестник не идеше, защото никой не четеше; даскал нямаше, защото нямаше школо; поп нямаше, защото нямаше черква; стражар не стоеше, защото нямаше община. (Ив. Вазов)
- Дребни и страхливи чиновнически душици; мъже, които са готови да търгуват с честта на жените си; жени, които се продават; политически мошеници от голям и малък мащаб; лекари, които богатеят от хорското нещастие; бедняци, които мизерствуват; полицаи, които бият политическите арестанти до смърт... - това са новите герои, които навлизат в творческия свят на Вазов. (Лит. за 10. клас)
- От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... (П. Яворов)
- По предметна ориентация научните дисциплини се делят на: а) естествени; б) хуманитарни; в) формални. (по Бълг. ез. за 7. клас)