Числителни имена

Числителните имена са такава част на речта, която означава а) отвлечени числа или количество, брой на конкретни предмети, обекти (количествени, бройни числителни, напр. един, два, три, десет, сто, хиляда и т.н.) или б) мястото, реда, поредността на даден предмет, явление и пр. в определено множество (редни числителни, напр. първи, втори, трети, десети, стотен, хиляден и под.). С числителните имена са свързани следните правоговорни и правописни особености:

1. Когато съществителните имена от м. род за нелица, чиято основна форма завършва на съгласна, са употребени след бройно числително име, те се поставят в специална бройна форма за мн. число: два стола, три града, десет учебника, сто милиона, и под.

2. Съществителните имена от м. род, означаващи лица, в позиция след мъжколични числителни имена (двама, трима, четирима и пр.) се употребяват в обикновената си (а не бройна) форма за мн. число, напр. двама ръководители, трима учители, четирима студенти, и т.н. Вж. също бройна форма.

3. Новите съкратени форми на някои числителни имена, като един|айсет и един|айсети, дван|айсет и дван|айсети, дв|айсет и дв|айсети, шейс|ет и шейс|ети, се утвърждават като нормативни и по-перспективни в сравнение със съответните пълни форми един|адесет и един|адесети, дван|адесет и дван|адесети, дв|адесет и дв|адесети, шестдес|ет и шестдес|ети, и т.н.

4. Числителните бройни имена дв|еста и тр|иста, подобно на останалите имена, чиято неопределена форма завършва на -а, образуват членната си форма с определителен член -та и без преместване на ударението (дв|естата, тр|истата). В разговорната реч обаче все по-упорито се настаняват форми с определителен член -те и крайно ударение (двестат|е, тристат|е, по аналогия с изменението на повечето от останалите числителни бройни имена).

5. При сложните прилагателни имена, образувани с първа съставна част числително име, трябва да се имат предвид следните правописни особености:

5.1. Сложни прилагателни имена, чиято първа част се състои от едносъставни (прости или сложни) числителни имена и е изписана с букви, се пишат слято, напр.: едногодишен, петнайсетгодишен, първокласен, второстепенен и пр.;

5.2. Сложни прилагателни имена, чиято първа част се състои от съставни (многочленни) числителни и е изписана с букви (с думи), се пишат разделно, напр.: двайсет и пет годишен, сто двайсет и пет метров и под.;

5.3. Всички сложни прилагателни имена, чиято първа част е изписана с цифри, се пишат полуслято, напр.: 1-годишен, 15-годишен, 125-метров и под.

6. Съществува правило, че в случаите, когато дадено редно числително име се означава с арабска цифра, след нея може да се постави точка, за да се избегне двусмислие, произтичащо от възможността цифрата да се разчете и като знак на съответното бройно числително, напр.: Това е учебник за 1. клас. За някои конкретизации на правилото вж. при точка [2.3; 3.4]. Редни числителни имена може да се означават и с арабски цифри, към които с дефис се прибавя последната буква (или букви) от края на съответната дума: 5-ти клас; 2-ият срок започва на 8-ми януари.

7. Препоръчва се (но не е задължително) съществителното име, употребено след съставно числително бройно, което завършва на един, една, едно, да се поставя (изговорно и писмено) в мн. число, напр.: сто и един далматинци, двайсет и една тетрадки, двайсет и едно момчета, хиляда и една стоки. Но: Хиляда и една нощ. Същото важи и за съществителните от м. род, завършващи на съгласна, които при аналогични условия се употребяват в бройна форма за мн. число (или в ед. число), напр.: двайсет и един учебника.