Непроменливо я

Непроменливо наричаме онова я (/йа/ или /'а/), което не води началото си от стб. Ü и в съвременния книжовен език като правило не се променя в зависимост от фонетичните условия, напр. в думи като л|юляк - л|юляци, орл|як - орл|яци, пол|яна - пол|яни, обр|яд - обр|яди (но и |обред - |обреди), отр|яд - отр|яди (но и |отред - |отреди), то|яга - то|яги, хил|яда - х|иляда - х|иляди, ч|аша - ч|аши, |яма - |ями, |ям - яд|еш, яр|ем и др.

Непроменливото я произхожда от старобългарската йотувана гласна ... /йа/ и по-рядко от старобългарската носова гласна А. Само в някои източни диалекти непроменливото я, подобно на променливото (вж. там), също се преглася: жаба - жеби, овчар - овчери, тояга - тоеги, чаша - чеши.

Забел.: 1. В книжовния език се срещат и отделни думи с прегласено непроменливо (етимологично) я, напр.: печалба, но печеля; яздя, но езда, ездач, колоездач; ям, ядене, дармояд, но ежба - ежби, сухоежбина, людоед. В резултат на такова редуване са възниквали дублетни форми като венч|ая и венч|ея, закопч|ая и закопч|ея.

2. Известна колебливост има при образуване на глаголните съществителни имена от глаголи като б|ая, в|ая, з|ея, к|ая се, л|ая, м|ая се, тл|ея, тр|ая и др., чиято основна гласна за мин. св. време е -а- (непроменливо я) - б|аях и ба|ях, в|аях и ва|ях и т.н. В съвременната книжовна норма се предпочитат формите, образувани всъщност от сегашната основа на /е/ - б|аене, в|аене, з|еене, к|аене, л|аене, м|аене, тл|еене, тр|аене и пр. (пред формите, образувани от аористната основа, като б|аяне, в|аяне и т.н.). Вж. също [Забел. 4.3] при променливо я.