Наклонение

Наклонението е граматична категория, която изразява отношението на говорещото лице към действието, неговата оценка за означеното в изказването действие като реално, възможно, вероятно, желателно и др. и се проявява във взаимно противопоставените форми за изявително, повелително, условно, преизказно и предположително (умозаключително) наклонение. В строго теоретичен план последните две обикновено се изключват от категорията наклонение и се разглеждат като преизказни и предположителни (умозаключителни) форми на глагола.

1. Изявителното наклонение е основно наклонение в езика, с което се означава, че действието се мисли и се съобщава от говорещото лице по собствено наблюдение или убеждение като реално, което действително става, ще стане или е станало в миналото, напр.: 

• Аз пиша писмо.
• Тя написа домашната си работа.
• Вие ще научите уроците си. 

Изявителното наклонение има форми за всички времена (вж. време).

2. Повелителното наклонение изразява волята (заповед, желание, молба) на говорещото лице за осъществяване, извършване на означеното с глагола действие. В съвременния български книжовен език повелителното наклонение има прости и сложни форми.

2.1. Простите форми (само за 2 л. в ед. и в мн. ч.) се образуват от сегашната основа на глагола с помощта на специални формативи:

2.1.1. За ед. ч. - с помощта на форматив -и при глаголите от I и II спрежение или -й (-ай/-яй заедно с основната гласна) при глаголите от III спрежение, образуван от морфемата за наклонение -|и (или -й след гласна) + нулево окончание, напр.: к|ажа - каж|и, гов|оря - говор|и, разк|ажа - разкаж|и, разк|азвам - разк|азвай, отгов|арям - отгов|аряй. С форматив -й се образуват повелителните форми за ед. ч. и при някои глаголи от I и II спреж., които имат гласна преди основната гласна, напр.: п|ея - пей, п|ия - пий, сто|я - ст|ой. Една колеблива тенденция към нарушаване на този модел (отразена в някои справочници) се наблюдава при отделни глаголи с гласна -о- пред морфемата за наклонение, която се състои в образуване на повелителните форми с -|и, -|ете вм. с -й, -йте, напр.: уго|и, уго|ете; удво|и, удво|ете; присво|и, присво|ете и пр.

2.1.2. За мн. ч. - с помощта на форматив -|ете при глаголите от I и II спрежение или –йте (–айте/–яйте заедно с основната гласна) при глаголите от III спрежение (и някои глаголи от I и II спрежение, вж. предходната точка), образуван от морфемата за наклонение -е (или -й след гласна) + окончание -те, напр.: к|ажа - каж|ете; гов|оря - говор|ете; разк|ажа - разкаж|ете, п|ея - п|ейте, п|ия - п|ийте, сто|я - ст|ойте, разк|азвам - разк|азвайте. За отклонение от правилото вж. в предходната точка.

2.1.3. Малка група глаголи образуват простите форми за повелително наклонение със съкратена основа (без морфема за наклонение) или с някаква друга особеност: вл|яза - влез - вл|езте, изл|яза - изл|ез - изл|езте, държ|а - дръж - др|ъжте, дам - дай - д|айте, ям - яж - |яжте, в|идя - виж - в|ижте, ел|а - ел|ате (заемка от гръцки, вместо дойд|и - дойд|ете), върв|и - върв|ете или ид|и - ид|ете вместо отид|и - отид|ете.

2.2. Сложни (описателни, аналитични) форми за повелително наклонение във всички лица и числа се образуват с частиците да, нека и нека да: да мълчим, нека мълчим, нека да мълчим.

2.3. Като правило отрицателни повелителни форми имат само глаголите от несвършен вид: не крад|и, не лъж|и, не говор|ете. Те се образуват с частица не пред глагола. Използват се и особени отрицателни форми, образувани от повелителна форма нед|ей, нед|ейте + старата инфинитивна основа (инфинитив) на спрегаемия глагол, напр.: нед|ей (нед|ейте) х|оди/ход|и, нед|ей (нед|ейте) ч|ете, нед|ей (нед|ейте) игр|а. В разговорната реч се употребяват отрицателни повелителни форми от свършен вид за израз на особен вид предупреждение: 

• Ти не си научи уроците за утре, пък ще видиш!

2.4. Със значение за искане да се прекрати дадено действие се използват съставни форми с частицата ст|ига: стига си говорил, стига сте говорили, стига говори.

2.5. Ударението във формите, образувани с морфема за наклонение -и, -е (форматив -и, -ете), се поставя върху тази морфема, независимо от мястото му във формата на сег. време: чет|а - чет|и, чет|ете; м|оля - мол|и, мол|ете. (За възможната грешка, свързана с мястото на ударението в повелителните форми вж. ударение [2.2].) В случаите, когато морфемата за наклонение е -й или повелителната форма се образува от съкратена основа (вж. 3.1), ударението пада върху основата: пей, п|ейте; изп|ей, изп|ейте; влез, вл|езте. При глаголите от III спрежение ударението в повелителните форми съвпада с ударението във формите на сег. време: ст|авам - ст|авай, ст|авайте; отв|арям - отв|аряй, отв|аряйте.

2.6. Страдателни повелителни форми се образуват по два начина:

2.6.1. Чрез свързване на повелителните форми на спомагателния глагол б|ъда със страдателното причастие на спрегаемия глагол:

(ти) бъд|и обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о)

(вие) бъд|ете обл|ечени / обл|ичани

Забел.: В учтивата форма при обръщение към едно лице страдателното причастие е в ед. число (с функция на сказуемно определение): бъд|ете обл|ечен (вж. също при съгласуване).

2.6.2. С частиците да, н|ека или н|ека да по следните образци:

да съм (да б|ъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о)

да си (да б|ъдеш) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о),

и т.н.

н|ека съм (б|ъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о)

н|ека си (б|ъдеш) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о),

и т.н.

н|ека да съм (б|ъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о)

н|ека да си (б|ъдеш) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о),

и т.н.

Забел.: 2.6.2.1. На мястото на спомагателния глагол съм/б|ъда може да се употребява и б|ивам.

2.6.2.2. В учтивата форма при обръщение към едно лице страдателното причастие е в ед. ч.: н|ека да сте обл|ечен.

2.6.2.3. В отрицателните форми частицата не стои след повелителните частици, а формите на спомагателния глагол съм след нея се изговарят с ударение: да не с|ъм (б|ъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о); н|ека не с|ъм (б|ъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о); н|ека да не с|ъм (б|ъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о), и т. н.

2.7. Преизказни повелителни форми се образуват с помощта на частиците да, нека и нека да + формите за преизказване на сег. и мин. несв. време (образувани от сег. време на спомагателния глагол съм (с изпускане на формите за 3 л. ед. и 3 л. мн. ч.) + миналото несв. деят. причастие на спрегаемия глагол), напр.: да (нека, нека да) съм чет|ял (-а, -о); да (нека, нека да) си чет|ял (-а, -о); да (нека, нека да) чет|ял (-а, -о); да (нека, нека да) сме чет|ели; да (нека, нека да) сте чет|ели; да (нека, нека да) чет|ели.

2.7.1. Двойнопреизказни (засилено преизказани) повелителни форми се образуват от преизказните повелителни форми чрез преизказване на спомагателния глагол съм - с добавяне на причастието б|ил (-|а, -|о, -|и), напр.: да (нека, нека да) съм б|ил (-|а, -|о) чет|ял (-а, -о); да (нека, нека да) си б|ил (-|а, -|о) чет|ял (-а, -о); да (нека, нека да) б|ил (-|а, -|о) чет|ял (-а, -о) и т.н.

2.7.2. Отрицателни повелителни преизк. форми се образуват с частицата не след повелителните частици, при което спомагателният глагол получава ударение, напр.: да не с|ъм чет|ял / прочет|ял, да не с|и чет|ял / прочет|ял, да не чет|ял / прочет|ял и пр.

3. Условното наклонение представя извършването на означеното от глагола действие като евентуално възможно в зависимост от осъществяването на определено условие и от по-нататъшното решение на действащото лице или служи за изразяване на вежливо твърдение.

3.1. Образува се от особени форми на спомагателния глагол съм (б|их, б|и, б|и, б|ихме, б|ихте, б|иха) + миналото св. деят. причастие на основния глагол, напр.: 

• Бих му помогнал да реши задачата, ако това е необходимо.

3.2. Главно в народната реч се срещат форми за условно наклонение (главно в сег. и мин. несв. време), образувани с наставките –вам, –ям, –ам (просто условно наклонение), с които се образуват и несвършени глаголни форми от свършени, напр.: |ядвам, сто|явам, търп|явам (Такова нещо не търпявам 'не бих търпял'). В значението на простото условно наклонение понякога изпъква отсянката за субективна готовност за извършване на даденото действие.

3.2.1. Простите форми на условно наклонение могат да се преизказват. Преизказните условни форми се образуват от сег. време на спомагателния глагол съм (с изпускане на формите за 3 л. ед. и мн. число) и миналото несв. деят. прич. на спрегаемия глагол и имат значение за сегашно и за мин. несв. време, напр.: търп|явал (-а, -о) съм, търп|явал (-а, -о) си, търп|явал (-а, -о) и т.н.

3.2.2. Двойнопреизказните (засилено преизказаните) условни форми се образуват чрез добавяне на причастието б|ил (-|а, -|о, бил|и), напр.: търп|явал (-а, -о) съм б|ил (-|а, -|о), търп|явал (-а, -о) си б|ил (-|а, -|о), търп|явал (-а, -о) б|ил (-|а, -|о) и т.н.

3.3. Условни страдателни форми се образуват по два начина:

3.3.1. От формите за условно наклонение на спомагателния глагол съм + страдателното причастие на спрегаемия пълнозначен глагол:

б|их б|ил (-|а, -|о) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о)

б|и б|ил (-|а, -|о) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о),

и т.н.

3.3.2. От формите на спомагателния глагол б|их, б|и, б|и, б|ихме, б|ихте, б|иха) + се + миналото св. деят. причастие на основния глагол, напр.: 

• Такава дреха би се облякла от всеки човек.

Забел.: Във формата за учтивост при обръщение към едно лице страдателното причастие е в ед. ч., независимо че причастието на спомагателния глагол е в мн. ч.: 

• Уважаема госпожо, уверен съм, че ако имахте възможност, Вие б|ихте бил|и обл|ечена по съвсем друг начин.

4. Преизказното наклонение (преизказни форми наглагола) е една от най-важните особености на съвременния български език. С преизказните глаголни форми се означава, че говорещият предава фактите, съобщава за дадено действие по думите на друго лице, въз основа на чуждо изказване, по предание или при подчертан израз на учудване от лично наблюдаван факт, напр: 

• "Имало едно време един дядо и една баба. Те си имали..." 
• –_Когато той влязъл в стаята - разказват свидетелите, - тя нещо пишела.
• Оо, каква била работата, той си почивал човекът!

Забел.: 4.1. Съществуват и двойнопреизказни (засилено преизказани) форми, които се получават чрез преизказване на спомагателния глагол в основните преизк. форми: към обикновените форми за преизказване се прибавя причастието б|ил, (-|а, -|о, -|и), чрез което говорещото лице подчертава по-силно, че предава чужди думи. Срв.: 

• Сега го изпитват. - Сега го изпитвали. - Сега го били изпитвали.
• Утре ще го изпитат. - Утре щели да го изпитат. - Утре щели били да го изпитат.

4.2. В строго теоретичен план преизказните глаголни форми само условно се включват в категорията наклонение.

4.3. За образуването на преизказните и двойнопреизказните глаголни форми вж. отделните глаголни времена при време.

5. Предположително (или умозаключително) наклонение се наричат предположителните (или умозаключителни) глаголни форми, чрез които се изразява идеята, че говорещият не е непосредствен свидетел на действието, за което съобщава, нито го представя по думите на друго лице, а си е създал представа за него по някакви данни, следи, догадки и под. Срв.: Когато влязох в стаята, той спеше (изявит. накл.); Казваш, че когато си влязъл в стаята, той спял (преизк. накл.); Когато си влязъл в стаята, той е спял (заключава следователят например). Предположителната форма може да има и други варианти: Когато си влязъл в стаята, той ще (да) е спял. С предположително значение "се употребяват и съставни глаголни форми, образувани с полуспомагателните модални глаголи може и трябва", напр. 

• Не влизай в стаята, че той може да спи; 
• Трябва да спи, щом като не чува звънеца.