Време

Време се нарича граматическата категория на глагола, която отразява отношението на глаголното действие (или състояние) към момента на говоренето, който се приема за основен ориентир (основен ориентационен момент). Глаголното време намира израз в една изключително богата система от форми на българския глагол:

1. По форма глаголните времена в българския език се делят на прости (синтетични) и сложни (или съставни, аналитични):

1.1. При простите глаголни времена всички форми на глагола се състоят от по една словоформа за съответното лице и число. Прости времена в българския език са сегашно, минало св. и минало несв. (в изявително наклонение деятелен залог). Начинът на образуване на тези форми за всеки отделен глагол, включен в Словника, е представен като модел и образец в третата част (Словоизменение).

1.2. Сложните глаголни времена в изявително наклонение деятелен залог се образуват по следните начини:

1.2.1. С помощта на спомагателния глагол съм/б|ъда, който се свързва с миналото св. деятелно причастие - при образуване на: минало неопред. време - чел съм; минало предварит. време - бях чел; бъдеще предварит. време - ще съм (ще бъда) чел; бъдеще предварит. време в миналото - щях да съм (да бъда) чел.

1.2.2. С помощта на спомагателния глагол ща в сегашно и в мин. несв. време (от сегашното време се използва формата за 3 л. ед. ч. ще като формообразуваща частица), който се свързва с формите за сег. време на спрегаемия глагол (или на спомагателния глагол съм) посредством частицата да или без нея - за образуване на: бъд. време - ще чета; бъд. време в миналото - щях да чета; бъдеще предварит. време - ще съм (ще бъда) чел; бъдеще предварит. време в миналото - щях да съм (да бъда) чел.

1.2.3. С помощта на безличните глаголни форми н|яма (сег. време) и н|ямаше (мин. несв. време) - като спомагателни глаголи (в съчетание със сег. време на спрегаемия глагол или на спомагателния глагол съм/б|ъда, свързани направо или посредством частицата да) - за образуване на отрицателните форми на бъд. време, бъд. време в миналото, бъдеще предварит. време и бъдеще предварит. време в миналото, напр.: няма да чета, нямаше да чета, няма да съм (да бъда) чел, нямаше да съм (да бъда) чел.

2. Темпоралната система на съвременния български книжовен език включва следните девет глаголни времена:

2.1. Сегашно време (презенс)

2.1.1. В основното си значение сег. време изразява действие, което е съвременно по отношение на момента на говоренето, протича в момента на говоренето.

2.1.2. Формите на глаголите в сег. време (в изявително наклонение деятелен залог) се образуват по следните образци:

============================================================

спре- Единствено число Множествено число

же- -----------------------------------------------------

ние 1 л. 2 л. 3 л. 1 л. 2 л. 3 л.

------------------------------------------------------------

I чет-а чете-ш чете чете-м чете-те чет-ат

мог-а може-ш може може-м може-те мог-ат

зна-я знае-ш знае знае-м знае-те зна-ят

къп-я къпе-ш къпе къпе-м къпе-те къп-ят

II вар-я вари-ш вари вари-м вари-те вар-ят

мъч-а мъчи-ш мъчи мъчи-м мъчи-те мъч-ат

сто-я стои-ш стои стои-м стои-те сто-ят

III дава-м дава-ш дава дава-ме дава-те дава-т

каля-м каля-ш каля каля-ме каля-те каля-т

============================================================

2.1.2.1. Формите на глаголите за сег. време се образуват със специални окончания, които се прибавят към сегашната основа на глагола, след основната гласна (в горната таблица окончанията са отделени с дефис, а основната гласна е отбелязана с различен шрифт). Окончанията за сег. време са:

============================================================

спре- Единствено число Множествено число

же- --------------------------------------------------

ние 1 л. 2 л. 3 л. 1 л. 2 л. 3 л.

------------------------------------------------------------

I и II –а, -я –ш –_ –м –те -ат,-ят

/ъ/ /ът/

III –м –ш –_ –ме –те –т

============================================================

Забел.: 2.1.2.1.1. Във формите за 1 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. на глаголите от I и II спрежение основната (тематичната) гласна липсва, а във формата за 3 л. ед. ч. на трите спрежения глаголите имат нулево окончание и завършват на основната гласна.

2.1.2.1.3. Под влияние на глаголите от III спрежение окончанието -м за 1 л. мн. ч. на глаголите от I и II спрежение, прието като официална правоговорна и правописна норма, се заменя твърде често с окончание -ме в разговорната реч и в поезията.

2.1.2.2. Практически целесъобразно (и теоретически оправдано) е цялата изменяща се част (съчетанието от основна, тематична гласна + същинско окончание) в края на глаголните форми да се отдели в качеството |и на форматив (или окончание в широк смисъл на думата). Според характера на това окончание, което се наблюдава най-добре във формата за 3 л. ед. ч. на сег. време, глаголите се делят на:

2.1.2.2.1. Глаголи от I спрежение - при които формата за 3 л. ед. ч. се образува с окончание -е (основата на сег. време), напр.: чета, четеш, чете; кажа, кажеш, каже; пея, пееш, пее. Формативите (състоящи се от основната гласна /е/ + същинските окончания) за образуване на формите за лице и число при тези глаголи са:

ед. число п р и м е р и

1 л. –а, –я /ъ/ чет|а п|ея

2 л. –еш чет|еш п|ееш

3 л. –е чет|е п|ее

мн. число

1 л. -ем чет|ем п|еем

2 л. –ете чет|ете п|еете

3 л. –ат,–ят /ът/ чет|ат п|еят

2.1.2.2.2. Глаголи от II спрежение - при които формата за 3 л. ед. ч. се образува с окончание -и (основата на сег. време), напр.: говоря, говориш, говори; лежа, лежиш, лежи; стоя, стоиш, стои. Формативите (състоящи се от основната гласна /и/ + същинските окончания) за образуване на формите за лице и число при тези глаголи са:

ед. число п р и м е р и

1 л. –я, –а /ъ/ сп|я леж|а

2 л. –иш сп|иш леж|иш

3 л. –и сп|и леж|и

мн. число

1 л. -им сп|им леж|им

2 л. –ите сп|ите леж|ите

3 л. –ят, –ат /ът/ сп|ят леж|ат

2.1.2.2.3. Глаголи от III спрежение - при които формата за 3 л. ед. ч. се образува с окончание -а (основата на сег. време; правописно -а или -я), напр.: гледам, гледаш, гледа; обикалям, обикаляш, обикаля. Формативите (състоящи се от основната гласна /а/ (правописно -а-, -я-) + същинските окончания) за образуване на формите за лице и число при тези глаголи са:

ед. число п р и м е р и

1 л. –ам (–ям) д|авам см|еням

2 л. –аш (–яш) д|аваш см|еняш

3 л. –а (–я) д|ава см|еня

мн. число

1 л. –аме (–яме) д|аваме см|еняме

2 л. –ате (–яте) д|авате см|еняте

3 л. –ат (–ят) д|ават см|енят

2.1.2.3. Отрицателни форми за сег. време се образуват с частицата не.

2.1.2.4. Формите за преизказване на сег. време се образуват от миналото несв. деятелно причастие на -л от спрегаемия глагол + сег. вр. на спомагателния глагол съм (с изпускане на е, са съответно в 3 л. ед. и 3 л. мн. число): чет|а - чет|ял съм, чет|еш - чет|ял си, чет|е - чет|ял, и т.н.

Двойнопреизказните форми се образуват чрез преизказване на спомагателния глагол съм от основната преизк. форма: б|ил (-|а, -|о) съм чет|ял (-а, -о); б|ил (-|а, -|о) си чет|ял (-а, -о); б|ил (-|а, -|о) чет|ял (-а, -о), и т.н.

2.1.2.5. За начина на образуване на причастнострадателните форми вж. залог [2.2.1].

2.2. Минало свършено време (аорист)

2.2.1. В основното си значение мин. св. време изразява вършено или извършено в миналото, прекратено преди момента на говоренето действие, без указание за развитие, продължителност по отношение на определен минал ориентационен момент.

2.2.2. Формите на глаголите в мин. св. време се образуват по следните образци:

============================================================

Форми на глаголите в минало свършено време

------------------------------------------------------------

спре- Единствено число Множествено число

же- -----------------------------------------------------

ние 1 л. 2 л. 3 л. 1 л. 2 л. 3 л.

------------------------------------------------------------

I чето-х чете чете чето-хме чето-хте чето-ха

пра-х пра пра пра-хме пра-хте пра-ха

каза-х каза каза каза-хме каза-хте каза-ха

зная-х зная зная зная-хме зная-хте зная-ха

капа-х капа капа капа-хме капа-хте капа-ха

вря-х вря вря вря-хме вря-хте вря-ха

уха-х уха уха уха-хме уха-хте уха-ха

кри-х кри кри кри-хме кри-хте кри-ха

II вари-х вари вари вари-хме вари-хте вари-ха

дели-х дели дели дели-хме дели-хте дели-ха

брои-х брои брои брои-хме брои-хте брои-ха

мъчи-х мъчи мъчи мъчи-хме мъчи-хте мъчи-ха

видя-х видя видя видя-хме видя-хте видя-ха

стоя-х стоя стоя стоя-хме стоя-хте стоя-ха

буча-х буча буча буча-хме буча-хте буча-ха

лежа-х лежа лежа лежа-хме лежа-хте лежа-ха

III дава-х дава дава дава-хме дава-хте дава-ха

каля-х каля каля каля-хме каля-хте каля-ха

============================================================

2.2.3. Формите за мин. св. време при глаголите от всички спрежения се образуват със специални окончания за лице и число (отделени в горната таблица с чертичка), които се прибавят към аористната основа, след основната гласна (означена с отделен шрифт). Както се вижда от горната таблица, окончанията за образуване на формите за мин. св. време са:

======================================================

Единствено число Множествено число

--------------------------------------------------

1 л. 2 л. 3 л. 1 л. 2 л. 3 л.

-----------------------------------------------------

–х –_ –_ –хме –хте -ха

=======================================================

2.2.4. Според характера на основната гласна в мин. св. време, независимо от съотношението |и със сегашната основа и без оглед на промените на предходните съгласни, т. е. според вида на формообразувателните морфеми (формативите за образуване на мин. св. време) сами за себе си, глаголите се делят на четири групи: 1) глаголи на -ах, -ях - с аористна основна гласна /а/ (правописно -а или, след мека съгласна, -я); 2) глаголи на -их - с аористна основна гласна /и/; 3) глаголи на -ох - с аористна основна гласна /о/, която във 2 и 3 л. ед. ч. се редува с /е/; 4) глаголи на –х, при които гласната пред окончанието е част от корена, а не основна гласна, т. е. не е част от форматива за образуване на мин. св. време. Напр.:

============================================================

Групи глаголи според характера на формативите за

образуване на минало св. време

------------------------------------------------------------

1 | 2 | 3 | 4

------------------------------------------------------------

казах думах калях | реших | четох | пих играх

каза дума каля | реши | чете | пи игра

казахме думахме каляхме| решихме| четохме | пихме играхме

казахте думахте каляхте| решихте| четохте | пихте играхте

казаха думаха каляха | решиха | четоха | пиха играха

============================================================

2.2.5. Според характера на основната гласна в мин. св. време (наставката на аористната основа) в съотношение със сегашната основа и с оглед на промените на предходните съгласни глаголите се делят на разреди в границите на отделните спрежения (вж. представянето на глаголите според техните словоизменителни характеристики в частта Словоизменението в таблици и образци).

2.2.6. Отрицателни форми за мин. св. време се образуват с частицата не.

2.2.7. Преизказните форми за мин. св. време се образуват от миналото св. деят. причастие на -л от спрегаемия глагол + сег. вр. на спомагателния глагол съм (с изпускане на е, са съответно в 3 л. ед. ч. и в 3 л. мн. ч.): ч|етох - ч|ел (-а, -о) съм; ч|ете - ч|ел (-а, -о) си, ч|ете - ч|ел (-а, -о), и т.н.

Двойнопреизказните форми се образуват чрез преизказване на спомагателния глагол съм от основната преизк. форма: ч|ел (-а, -о) съм - б|ил (-|а, -|о) съм ч|ел (-а, -о); ч|ел (-а, -о) си - б|ил (-|а, -|о) си ч|ел (-а, -о); ч|ел (-а, -о) - б|ил (-|а, -|о) ч|ел (-а, -о), и т.н.

Забел.: Формите за преизказване на мин. св. време съвпадат с изявителните форми на минало неопред. време, с изключение на формите за 3 л. ед. и 3 л. мн. число: във формите за преизказване на мин. св. време не се запазват формите е, са на спомагателния глагол, с които се образува миналото неопред. време.

2.2.8. За начина на образуване на причастнострадателните форми за мин. св. време вж. залог [2.2.3].

2.3. Минало несвършено време (имперфект)

2.3.1. В основното си значение мин. несв. време изразява действие, съвременно по отношение на даден минал ориентационен момент.

2.3.2. Формите на глаголите в мин. несв. време се образуват по следните образци:

============================================================

Форми на глаголите в минало несвършено време

------------------------------------------------------------

спре- Единствено число Множествено число

же- -----------------------------------------------------

ние 1 л. 2 л. 3 л. 1 л. 2 л. 3 л.

------------------------------------------------------------

I четя-х чете-ше чете-ше четя-хме четя-хте четя-ха

перя-х пере-ше пере-ше перя-хме перя-хте перя-ха

каже-х каже-ше каже-ше каже-хме каже-хте каже-ха

знае-х знае-ше знае-ше знае-хме знае-хте знае-ха

капе-х капе-ше капе-ше капе-хме капе-хте капе-ха

вря-х вре-ше вре-ше вря-хме вря-хте вря-ха

ухае-х ухае-ше ухае-ше ухае-хме ухае-хте ухае-ха

крие-х крие-ше крие-ше крие-хме крие-хте крие-ха

II варя-х варе-ше варе-ше варя-хме варя-хте варя-ха

деля-х деле-ше деле-ше деля-хме деля-хте деля-ха

броя-х брое-ше брое-ше брое-хме брое-хте броя-ха

и: брое-х брое-ше брое-ше брое-хме брое-хте брое-ха

мъче-х мъче-ше мъче-ше мъче-хме мъче-хте мъче-ха

виде-х виде-ше виде-ше виде-хме видя-хте видя-ха

стоя-х стое-ше стое-ше стоя-хме стоя-хте стоя-ха

стое-х стое-ше стое-ше стое-хме стое-хте стое-ха буча-х буче-ше буче-ше буча-хме буча-хте буча-ха

и: буче-х буче-ше буче-ше буче-хме буче-хте буче-ха

лежа-х леже-ше леже-ше лежа-хме лежа-хте лежа-ха

и: леже-х леже-ше леже-ше леже-хме леже-хте леже-ха

III дава-х дава-ше дава-ше дава-хме дава-хте дава-ха

каля-х каля-ше каля-ше каля-хме каля-хте каля-ха

============================================================

2.3.3. Формите за мин. несв. време при глаголите от всички спрежения се образуват от специална основа, която от своя страна се образува от сегашната основа със следните особености:

Към основата за мин. несв. време се прибавят следните окончания за лице и число (отделени в горната таблица с чертичка):

======================================================

Единствено число Множествено число

--------------------------------------------------

1 л. 2 л. 3 л. 1 л. 2 л. 3 л.

-----------------------------------------------------

-х -ше -ше -хме -хте -ха

=======================================================

2.3.3.4. Според характера на формообразувателните морфеми (формативите) за образуване на мин. несв. време, т.е. според вида на цялата изменяема част в края на глаголните форми, състояща се от основната гласна + същинското окончание, глаголите се делят на следните четири групи:

===============================================================

група г л а г о л

според ------------------------------------------------------

форма- Единствено число Множествено число

тива ------------------------------------------------------

1 л. 2 л. 3 л. 1 л. 2 л. 3 л.

---------------------------------------------------------------

================================================================

2.3.4. Отрицателни форми за мин. несв. време се образуват с частицата не.

2.3.5. Преизказните и двойнопреизказните форми на мин. несв. време съвпадат с формите за преизказване на сег. време (вж. там, [2.1.2.4]).

2.3.6. За начина на образуване на причастнострадателните форми вж. залог [2.2.2].

2.4. Минало неопределено време (перфект)

2.4.1. В основното си значение минало неопред. време посочва наличието в сегашния момент на някакво състояние или факт, актуални в сегашния момент като резултат от минало действие, вършено или извършено преди момента на говоренето, но без указание за връзка с определен минал момент; чрез минало неопред. време се означава, че действието се е извършило преди момента на говоренето, но без да се посочва минал момент, в който действието е приключило, а само се изтъква разултатът, следствието от него като състояние или факт към момента на говоренето, поради което то може да се определи и като сегашно резултативно време.

2.4.2. Формите на минало неопред. време се образуват чрез свързване на миналото св. деятелно причастие на спрегаемия глагол (което в ед. число се изменя по род) със спомагателния глагол съм в сег. време, напр.:

|учил (-а, -о) съм на|учил (-а, -о) съм

|учил (-а, -о) си на|учил (-а, -о) си

|учил (-а, -о) е на|учил (-а, -о) е

|учили сме на|учили сме

|учили сте на|учили сте

|учили са на|учили са

2.4.4. Преизказните форми на минало неопред. време се образуват от изявителните форми на същото глаголно време, като формите на спомагателния глагол съм се заменят с техните преизк. форми: ч|ел (-а, -о) съм - б|ил (-|а, -|о) съм ч|ел (-а, -о); ч|ел (-а, -о) си - б|ил (-|а, -|о) си ч|ел (-а, -о); ч|ел (-а, -о) е - б|ил (-|а, -|о) ч|ел (-а, -о) и т. н. (с изпускане на е, са съответно в 3 л. ед. и в 3 л. мн. число). Отрицателни форми се образуват с частицата не: не б|ил (-|а, -|о) съм ч|ел (-а, -о) или не с|ъм б|ил (-|а, -|о) ч|ел (-а, -о).

Забел.: По формални причини - поради наличието на причастие б|ил (-|а, -|о, -|и) в обикновените преизк. форми - миналото неопред. и минало предварит. временямат двойнопреизказни (засилено преизказани) форми.

2.4.5. За начина на образуване на причастнострадателните форми на минало неопред. време вж. залог [2.2.4].

2.5. Минало предварително време (плусквамперфект)

2.5.1. В основното си значение минало предварит. време посочва, че в определен минал момент е налице дадено състояние или факт като резултат от действие, приключено преди това, в друг минал момент, който не се изтъква, не се уточнява; основното в значението на миналото предварит. време е резултативността (по отношение на определен минал момент), поради което то може да се определи и като минало резултативно време.

2.5.2. Формите на минало предварит. време се образуват чрез свързване на миналото св. деятелно причастие на спрегаемия глагол (което в ед. число се изменя по род) със спомагателния глагол съм в мин. несв. време, напр.:

б|ях |учил (-а, -о) б|ях на|учил (-а, -о)

б|еше (бе) |учил (-а, -о) б|еше (бе) на|учил (-а, -о)

б|яхме |учили б|яхме на|учили

б|яхте |учили б|яхте на|учили

б|яха |учили б|яха на|учили

2.5.3. Отрицателните форми на минало предварит. време се образуват с частицата не.

2.5.4. Формите за преизказване на минало предварит. време съвпадат с преизказните форми на минало неопред. време.

Забел.: Във връзка с липсата на двойнопреизказни (засилено преизказани) форми вж. _ забел. при минало неопред. време.

2.5.5. За начина на образуване на причастнострадателните форми вж. залог [2.2.5].

2.6. Бъдеще време (футурум)

2.6.1. В основното си значение бъд. време означава действие, което е следходно, бъдно по отношение на момента на говоренето; което ще се върши или ще се извърши след момента на говоренето.

2.6.2. Формите на бъд. време се образуват от формите за сег. време с помощта на поставена пред тях частицата ще:

ще ч|ета (|уча, отгов|арям, на|уча)

ще ч|етеш (|учиш, отгов|аряш, на|учиш)

ще ч|ете (|учи, отгов|аря, на|учи)

ще ч|етем (|учим, отгов|аряме, на|учим)

ще ч|етете (|учите, отгов|аряте, на|учите)

ще ч|етат (|учат, отгов|арят, на|учат)

Забел.: 2.6.2.1. Между частицата ще и формата за сег. време се вмъкват: а) възвратните частици (ще се върна, ще си дойда); б) кратките форми на личните местоимения (ще го видя, ще я помоля, ще му го дам). Понякога може да се вмъкне и въпросителната частица ли: ще ли ми кажеш? (но обикновено: ще ми кажеш ли?).

2.6.3. Съществуват и някои архаични разновидности на формите за бъд. време, от които най-съвременна употреба имат образуваните с помощта на частицата ще и да + формите за сег. време, изразяващи понякога определени модални отсенки, напр.: Той ще да знае нещо по въпроса. Други архаични форми на бъд. време се образуват от инфинитива на спрегаемия глагол + формите на спомагателния глагол ща, щеш, ще, щем, щете, щат (или в обратен ред, при който е възможно вмъкване на думи под ударение между тях), напр.: Вид|я щем по-подир. * В кипящото вино щат сп|омен уд|ави. (П. Яворов)

2.6.4. Отрицателни форми за бъд. време (наред със стандартните, образувани с помощта на отрицателната частица не, които имат до известна степен книжен характер) се образуват с помощта на неизменяемата (безлична) глаголна форма няма + да:

н|яма да чет|а (|уча, отгов|арям, на|уча)

н|яма да чет|е (|учи, отгов|аря, на|учи)

2.6.4.2. Възвратната частица и кратките форми на местоименията стоят непосредствено след частицата н|яма да (няма да се срещнем, няма да му го дам), а въпросителната частица ли - между няма и да (няма ли да ми кажеш?).

Съществуват и вариантни, по-нови и по-рядко употребявани форми за преизказване на бъд. време, които се образуват чрез свързване на формите за бъд. време на спомагателния глагол съм с миналото несв. деят. причастие на спрегаемия глагол: ще съм чет|ял (-а, -о), ще си чет|ял (-а, -о), ще чет|ял (-а, -о) и т.н.

2.6.5.1. Чрез преизказване на спомагателния глагол съм (от основната преизк. форма) се образуват двойнопреизказни форми: щ|ял (-а, -о) съм да чет|а - щ|ял (-а, -о) съм б|ил (-|а, -|о) да чет|а; щ|ял (-а, -о) си да чет|еш - щ|ял (-а, -о) си б|ил (-|а, -|о) да чет|еш; щ|ял (-а, -о) да чет|е - щ|ял (-а, -о) б|ил (-|а, -|о) да чет|е и т.н.

Нови и по-рядко употребявани вариантни форми за засилено преизказване на бъд. време се образуват чрез прибавяне на причастието б|ил (-|а, -|о, -|и) към формите за бъд. време на спомагателния глагол съм в обикновените преизк. форми: ще съм бил (-|а, -|о) чет|ял (-а, -о); ще си бил (-|а, -|о) чет|ял (-а, -о); ще бил (-|а, -|о) чет|ял (-а, -о) и т.н.

Двойнопреизказните отрицателни форми се образуват с отрицателната частица не или с н|ямало бил|о по следните образци: не щ|ял (-а, -о) съм б|ил (-|а, -|о) да чет|а / не с|ъм б|ил (-|а, -|о) щ|ял (-а, -о) да чет|а / н|ямало (с|ъм) бил|о да чет|а.

2.6.6. За начина на образуване на причастнострадателните форми вж. залог [2.2.6].

2.7. Бъдеще време в миналото

2.7.1. В основното си значение бъд. време в миналото изразява действие, което е следходно, предстоящо, бъдно спрямо определен минал момент; в свършения вид на глаголите бъд. време в миналото обикновено означава неосъществено действие, напр.: щях да падна, щях да забравя и под.

2.7.2. Формите на бъд. време в миналото се образуват от спомагателния глагол ща в мин. несв. време + да + спрегаемия глагол в сег. време:

щ|ях да чет|а (|уча, отгов|арям, на|уча)

щ|еше да чет|е (|учи, отгов|аря, на|учи)

Забел.: Съществуват и други, по-рядко употребявани форми на бъд. време в миналото, образувани чрез свързване на частицата ще с формите за мин. несв. време на спрегаемия глагол: ще чет|ях, ще чет|еше и т.н.

н|ямаше да чет|а (|уча, отгов|арям, на|уча)

н|ямаше да чет|е (|учи, отгов|аря, на|учи)

2.7.4. Формите за преизказване на бъд. време в миналото съвпадат с преизказните форми на простото бъд. време (вж. там).

2.7.5. За начина на образуване на причастнострадателните форми вж. залог [2.2.8].

2.8. Бъдеще предварително време

2.8.1. Бъдеще предварит. време означава действие със сложна ориентация - то се извършва преди определен бъдещ момент, за който се говори, следователно е предходно по отношение на един бъдещ спрямо момента на говоренето допълнителен ориентационен момент, напр.: Утре по това време ще съм прочел книгата.

2.8.2. Формите на бъдеще предварит. време се образуват чрез свързване на формите за бъд. време на спомагателния глагол съм/б|ъда с миналото св. деят. причастие на спрегаемия глагол:

ще съм (ще б|ъда) ч|ел (-а, -о) / проч|ел (-а, -о)

ще си (ще б|ъдеш) ч|ел (-а, -о) / проч|ел (-а, -о)

ще е (ще б|ъде) ч|ел (-а, -о) / проч|ел (-а, -о)

ще сме (ще б|ъдем) ч|ели / проч|ели

ще сте (ще б|ъдете) ч|ели / проч|ели

ще са (ще б|ъдат) ч|ели / проч|ели

2.8.2. Отрицателните форми се образуват посредством съответните отрицателни форми на спомагателния глагол, образувани с отрицателната частица не или (по-често) с безличната глаголна форма няма, напр.:

а) н|яма да съм проч|ел (-а, -о), н|яма да си проч|ел (-а, -о) и т.н.;

в) не щ|е съм проч|ел (-а, -о), не щ|е си проч|ел (-а, -о) и т.н.;

Отрицателните двойнопреизказни форми се образуват с отрицателната частица не или с н|ямало бил|о по следните образци:

2.8.4. За начина на образуване на причастнострадателните форми вж. залог [2.2.7].

2.9. Бъдеще предварително време в миналото

2.9.1. Бъдеще предварит. време в миналото означава действие със сложна ориентация - то се извършва преди определен минал момент, който обаче е бъдещ, предстоящ спрямо друг минал момент, за който се говори, напр.: Тогава аз се досещах, че след един час, когато уроците щяха да започнат, той щеше да е изчезнал.

2.9.2. Формите на бъдеще предварит. време в миналото представляват съчетание от формите на бъд. време в миналото на спомагателния глагол съм (бъда) и миналото св. деят. причастие на спрегаемия глагол:

щ|ях да съм (да б|ъда) ч|ел (-а, -о) / проч|ел (-а, -о)

щ|еше да си (да б|ъдеш) ч|ел (-о, -о) / проч|ел (-а, -о)

щ|еше да е (да б|ъде) ч|ел (-а, -о) / проч|ел (-а, -о)

щ|яхме да сме (да б|ъдем) ч|ели / проч|ели

щ|яхте да сте (да б|ъдете) ч|ели / проч|ели

щ|яха да са (да б|ъдат) ч|ели / проч|ели

2.9.3. Отрицателните форми на бъдеще предварит. време в миналото се образуват посредством мин. несв. време на безличния глагол няма и (значително по-рядко) с отрицателната частица не:

а) н|ямаше да съм ч|ел (-а, -о) / (проч|ел, -а, -о) и т.н.;

б) н|ямаше да б|ъда ч|ел (-а, -о) / (проч|ел, -а, -о) и т.н.;

в) не щ|ях да съм ч|ел (-а, -о) / (проч|ел, -а, -о) и т.н.;

г) не щ|ях да б|ъда ч|ел (-а, -о) / (проч|ел, -а, -о) и т.н.

2.9.4. Формите за преизказване на бъдеще предварит. време в миналото съвпадат с преизказните форми на бъдеще предварит. време (вж. там, [2.8.3]).

2.9.5. За начина на образуване на причастнострадателните форми вж. залог [2.2.9].

Към Предговора

Време

Европейски контекст и финансова подкрепа