Т т

Т т Т т - деветнайсетата буква от българската азбука, именувана 'тъ' или 'те' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /те/ (и по-рядко /тъ/), напр. ТБЦ /те-бе-це/ - туберкулоза, БТА /бе-те-а/, БНТ /бъ-нъ-тъ или бе-не-те/ - Българска национална телевизия. С буква т в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /т/ и съответният мек беззвучен съгласен звук /т'/, напр.: печ|атът /печ|атът/ и печ|атят /печ|ат'ът/, гнет|ът /гнет|ът/ и гнет|ят /гнет'|ът/. Чете се (изговаря се) и като съответната звучна съгласна /д/ - в позиция пред звучна съгласна освен /в/ (вж. уподобяване).