Шумови са съгласните /б, б', в, в', г, г', д, д', ж, з, з', к, к', п, п', с, с', т, т', ф, ф', х, х', ц, ц', ч, ш, дж, дз, дз'/, чиято акустична характеристика се определя от обстоятелството, че са съставени само от шум или от шум и тонов компонент. Те се делят на звучни и беззвучни (вж. там). Важна изговорна особеност на шумовите съгласни е взаимното им уподобяване по звучност/безвучност, по силата на което две съседни шумови съгласни са винаги еднакви по звучност, напр.: отговарям /одговарям/, подкрепям /поткрепям/. Изключение прави звучната шумова съгласна /в/: беззвучните съгласни пред нея не се озвучават, но самата тя пред беззвучна съгласна се обеззвучава, срв. напр.: твой /твой/ и втори /фтори/.
Не е нормативно обеззвучаването на съгласната /в/ пред сонорните съгласни /л, м, н, р/ и изговорът на /ф/ вместо /в/ в такава позиция, напр. /флюбен/ вм. /влюбен/, фнимавам/ вм. /внимавам/, трябва да се избягва (вж. също уподобяване [Забел. 3].