К к

К к К к - единайсетата буква от българската азбука, именувана 'къ' или 'ке' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /ке, ка/ (и по-рядко /къ/), напр.: ТКЗС - /те-ке-зе-се/, ДСК - /де-се-ка/. С буква к в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /к/ и съответният мек съгласен звук /к'/, напр.: куп /куп/ и кюп /к'уп/; кор|ав /корав/ и кь|орав /к'орав/; к|арам /карам/ и к|яря /к'ар'ъ/. Чете се (изговаря се) и като съответната звучна съгласна /г/ - в позиция пред звучна съгласна освен /в/ (вж. уподобяване).