Йотация

Йотация се нарича вмятането на звук /й/ между гласни заради по-плавен преход от едната към другата, напр. при вокални групи /еа/, /иа/ в краесловието на заемки като идея /идейа/ от лат. idea, материя /материйа/ от лат. materia, Италия, и под. Запазва се йотацията и при образуване на звателната форми от думи като България, Мария, партия - Българийо, Марийо, партийо. При същите условия обаче в средата на думата йотацията се отхвърля от правоговорната (а следователно и от правописната) норма, напр. идеален, материален, медиана, италианец, материал, милион (а не ^*идеялен, ^*материялен, ^*медияна, ^*италиянец, ^*материял, ^*милийон) и пр. Изключение правят само производните от София (софиянец, софиянка) и думите християнин, християнка, християнски, християнство, плеяда. Запомни също: павилион (от фр. pavilion), пи|онка (от фр. pion); но папий|онка (от фр. papillon 'пеперуда'). Към изключенията може да се добавят и формите, резултат от правото на личен избор при оформяне на женските собствени имена от типа на Мариана и Марияна, Илиана и Илияна, Диана и Дияна или дори Майя (понякога под влияние и на съответните мъжки имена Мариян, Илиян).