Кавички

Кавичките са чифтен препинателен знак в няколко варианта - ("_"), (' ') или (<< >>), който се използва със следните функции:

1. За ограждане на думи и съчетания, обикн. имена, названия на предмети или лица, с които (в качеството им на собствени имена) се именуват вторично други обекти - заводи и предприятия, учебни заведения, кина и театри, улици и площади, жилищни комплекси, апарати и машини, породи животни и сортове растения, вестници и книги, музикални произведения и картини, звания, награди, отличия и др. под., като напр.: 

• Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий",
• АЕЦ "Козлодуй",
• Металургичен комбинат "Кремиковци",
• Авиокомпания "Балкан",
• текстилна фабрика "Марица",
• Софийски университет "Климент Охридски",
• Народен театър "Иван Вазов",
• площад "Възраждане",
• жк "Люлин",
• бул. "Васил Левски",
• пишеща машина "Марица",
• лека кола "Лада",
• хляб "Добруджа", 
• грозде "Болгар",
• литературна награда "Балканика",
• театрална награда "Аскеер",
• орден "Стара планина",
• Футболен клуб "Шумен",
• фонд "Държавно обществено осигуряване",
• ИПК "Родина".

Други примери: 

• В главата "Радини вълнения" на романа "Под игото" Вазов е нарисувал картината на едно училищно тържество. 
• Изучаваме повестта "Немили-недраги".
• Отново започна да излиза списание "Родна реч".
• Мачът между "Левски" и "Славия" завърши наравно.

Забел.: 1.1. Не е задължително заграждането в кавички на имената на жилищни комплекси, улици, площади и пр. при адресиране на писма и под. Вж. Приложение № 6.

1.2. Не се заграждат в кавички названия, които представляват буквени съкращения или комбинация от букви (или думи) и цифри, напр.: 

• Театър 199
• автомобил ВАЗ–2102 
• самолет МиГ-29 
• самолет Ту-204-100.

1.3. Не се ограждат в кавички съкращения на сложни названия, като КАТ, ВиК, ДСК, ЦСКА, Булгаргаз, Булгартабак.

1.4. Широко известни и често употребявани названия на машини и материали, на сортове растения, породи животни и др. не се ограждат с кавички, когато са употребени като нарицателни имена, напр.: 

• Ще пътуваме с волгата.
• По пътищата се срещат все по-малко москвичи и трабанти.

Вж. и при главна буква [3.19].

1.5. Не се заграждат с кавички заглавията на статии, научни съчинения, лекции, литератулни произведения и филми, имена на картини и под., когато представляват част от самото произведение (освен ако заглавието не е цитат, което пишещият държи да изтъкне), както и в обяви и афиши, ако са ясно отделени, обособени шрифтово и пространствено. Вж. и при заглавие.

1.6. Когато според условията на контекста заградените в кавички заглавия се променят граматично, кавичките се запазват, напр.: 

• Понеже е посветена на героите мъченици,"Епопеята" се откроява като представително ядро на Вазовата поезия.

1.7. Съществува свобода за избор между ограждане с кавички и шрифтово отделяне, обособяване на текста и при цитиране на заглавия в обикновен печатен текст, срв. напр.: 

• Тя е един от съставителите на академичния Правописен речник на съвременния български книжовен език 
• На книжния пазар сега се предлага един сравнително кратък вариант на академичния "Правописен речник на съвременния български книжовен език".

1.8. Не се ограждат в кавички имената на населени места (градове и села), на местности, реки, планини и други географски обекти (дори когато имат характер на вторични названия), напр.: 

• град Видин,
• село Кулата,
• река Струма,
• град Елин Пелин,
• село Ботево,
• гара Левски,
• връх Ботев,
• курорт Албена.

2. Чрез ограждането им в кавички се означава, че дадена дума, израз, изречение или цял пасаж представляват точна извадка, цитат от чужда реч, че са повторение на нещо вече казано или написано:

2.1. Когато цитираната дума, израз или изречение (включително лозунги и под.) се включват органично в речта на автора, те се ограждат с кавички, пред които не се пише друг знак (двоеточие), напр.: 

• Доказваше "по чисто научен път", че две и две не правят четири. (Г. Караславов) 
• Имало е мнения, че той [бай Ганьо] е "изцяло отрицателен тип", но и че не е толкова "вреден и отрицателен", че "има нещо положително и витално" и че дори е "бронята на българския дух". (Св. Игов) 
• Така учениците казват "Утре имаме български език" или "Утре имаме граматика, а вдругиден литература". (Граматика за всички) 
• От съзнанието за това родство се ражда гордото щастливо самочувствие на честния интелигент, чиято "девиза" е "Свобода, честност и любов". (Лит. за 10. клас)

Вж. също цитат.

2.2. Когато цитираният текст е самостойно изречение, цялостно изказване, въведено от авторска реч, която завършва с дума или израз за направено или възприето, получено съобщение (като напр. казвам, пиша, съобщавам, заповядвам, чувам, прочитам и под.), в края на авторската реч може да се пише двоеточие, а цитатът започва с главна буква. Срв. двата варианта в следващите примери: 

• Явяването ми на срещата с вестник в ръка означава "следен съм". А в случай че заглавието на вестника е обърнато към парка, мълчаливата ми реплика се увеличава с още една фраза: "Нямам нищо за вас." (Б. Райнов) 
• Проф. Л. Андрейчин и в наше време намира за необходимо да изтъква, че "преди да говорим за правопис, трябва да имаме предвид правоговора". И подчертава специално: "Това е научното правилно становище по този въпрос". (Българският правоговор)

Други примери: 

• Дудреков искаше да каже: "Махай ми се от главата!", а малодушно промълви: - Заповядайте. (Ат. Мочуров) 
• Той извежда Стария с усмивка, казваща: "Нали те предупредих!" Но старият му отвръща с жест, означаващ: "Почакай и ще видиш!" (В. Петров)

2.3. В текстове от по-високите стилове на речта (официално-делови, научен или публицистичен) в кавички се ограждат (или се отделят шрифтово!) отделни думи (обикновено термини), словосъчетания и цели изречения, които се привеждат, цитират се като предмет на обсъждане, на коментар, като обект на научно наблюдение или като пример за илюстрация в лингвистични и други филологически съчинения. Напр.: 

• В заглавието на статията, в която се говори за безвкусицата, глаголът "не купувайте" е напечатан с и вм. с й в предпоследната сричка. (Л. Андрейчин) 
• Ако интерпретацията на творци като Ботев и Вазов е първият задължителен зрелостен изпит за българската критика, "феноменът бай Ганю" е другият задължителен въпрос на този изпит. (Св. Игов) 
• Изречението Вятърът волен далеко понесъл е нашите песни и смях (Ел. Багряна) може да се разчлени на следните словосъчетания: вятърът е понесъл, вятърът волен, далеко е понесъл, понесъл е нашите песни и смях. (К. Попов и др., Български език)

3. В кавички - главно в техния вариант на горни запетаи ('') - се огражда описанието на значението на думи и изрази в научни съчинения, главно такива, които са посветени на езика и речта, напр.:

• Думата време със значение 'продължителност, траене на нещо...' и думата време със значение 'температура на въздуха...' са омоними. (Бълг. език за 5. клас) 
• Прилагателното железен има основно номинативно значение 'направен от желязо; който съдържа желязо'. (Д. Иванова-Мирчева) 
• Думата лексикология е от гръцки произход (lexis 'дума, реч' и logos 'наука, знание').
• Думата ребус има латински произход и означава "чрез вещи". (Бълг. език за 5. клас)

4. Чрез кавичките пишещият отразява, маркира отношението си към формата, съдържанието и употребата на оградените с тях думи или изрази - отношение на разграничаване, на поглед отстрани към преминали в речта на говорещия или на пишещия думи, изрази или форми, употребени или обикновено употребявани в речта на друг или други. Кавичките понякога са белег, знак за новост, рядкост или за непривичност, неправилност на дадената дума или израз, за особена преносна употреба или за ирония, несъгласие, отричане от страна на пишещия на прякото, основното значение на употребените думи, напр.: 

• Детето плаче за счупената си "иглачка".
• Същата "спонтанност" и "искреност" имаха обещанията му за добро поведение.

Други примери: 

• Няма въображение, което може да сътвори такова нещо. Само животът може да "измисля" така богато и пищно. (Т. Жечев) 
• Макар че героят му се оказа по-силен и по-жизнен от него, "слабият" Алеко остана да живее в народната памет като високата морална мярка на българското самопризнание. (Св. Игов) 
• Езикът ни винаги е бил и трябва да остане един за всички сънародници. Безсмислени са опитите да бъде той "оцветяван" - от когото и да било, за каквото и да било. (Българският правоговор) 
• Астероидът Тутатис профуча неотдавна "на косъм" от Земята. (Из печата)

Забел.: 4.1. В устната реч ролята на кавички се изпълнява от промяна в интонацията, но когато искаме по-недвусмислено да подчертаем лъжливия, мнимия характер на нещо или че дадена дума е употребена със съдържание, противоположно на основното, прякото |и значение, тогава под влияние на писмената реч се използва изразът "в кавички", който пък на свой ред се пренася в писмената реч, напр.: 

• Има хора, които с години се блъскат с такива дребни в кавички въпроси и все не могат да ги решат. (Черемухин)

4.2. Някои автори предупреждават, че съществува опасност от прекалено честа и недостатъчно обоснована употреба на кавичките със стилистична цел. Към цитираните от тях примери може да се добави и следният: 

• На Балканите по стара традиция е важно да създадеш "свое" малцинство у съседите - така можеш да ги държиш в "шах" винаги, когато интересите се разминават. (Из печата)

5. С кавички се огражда пряката реч обикновено тогава, когато тя няма характер на диалог или е встрани от основната линия на разказа. За различния характер на пряката реч и различното |и пунктуационно оформяне в зависимост от това, дали е част от диалог, или не, вж. следния пример:Дудреков искаше да каже: "Махай ми се от главата!", а малодушно промълви: - Заповядайте. (Ат. Мочуров) Пряка реч, която няма характер на диалог, обикновено се пише на същия ред с авторската реч, при което трябва да се има предвид следното: когато авторската реч се вмъква (вмята) вътре в изречение от пряката реч, тя - авторската реч - се огражда от двете страни със запетаи или с тирета: 

• "Ще я направим, говореше той, и утре има време, и утре е божи ден." (Й. Йовков) 
• "Няма да им занеса нищо от моите жълтици - мислеше си Сали Яшар, - нито ще взема нещо за себе си, когато и аз отида при тях." (Й. Йовков)

Забел.: 5.1. Когато в състава на цитирания текст се вмъкват думи на автора (авторска реч), в края на първата и в началото на втората му част не се поставят кавички (вж. _ примерите от Й. Йовков).

5.2. Запетаята, която би била на мястото, където се вмъква авторската реч (в приведения _ пример след думата жълтици), се премества непосредствено след авторската реч (преди второто тире).

6. Не е прието да се удвояват кавичките (макар да съществува формално основание за това) в случаите, когато областите на действие на две двойки кавички частично съвпадат, напр.: 

• Според литературните историци "централно и най-високо място в поезията на Иван Вазов заема цикълът "Епопея на забравените".
• "Епопея на забравените" заема централно и най-високо място в поезията на Иван Вазов" - твърдят литературните историци. 

И в двата варианта по същество има по две двойки кавички с различна функция и с различни области на действие: едната двойка огражда целия цитат, а другата - заглавието в рамките на цитата. В резултат на това кавичките в края на първия и в началото на втория вариант строго формално погледнато се удвояват, което може да бъде представено по следния начин: <<"Епопея на забравените" заема централно и най-високо място в поезията на Иван Вазов>> - твърдят литературните историци. Според правилата на българската пунктуация обаче писмено удвояване на кавичките не се допуска.