Въпросителна

Въпросителната е препинателен знак (?), който се пише в следните случаи:

1. В края на просто въпросително изречение (същински въпрос, реторичен въпрос, въпрос-молба) или в края на сложно изречение, в което главното просто в сложното съставно или поне едно от простите изречения в състава на сложното съчинено е въпросително, напр.: 

• Кой не си е написал домашната работа? Ти ли пак? Защо? 
• С какво ни привлича образът на Бойчо Огнянов? 
• Кой не е проклинал поробителите на тоя народ? 
• Бихте ли затворили прозореца? юЗнае ли някой как се решава тази задача? 
• Не можех да се откажа, пък и нима трябваше? (В. Петров) 
• Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него? (Хр. Ботев)

Забел.: 1.1. След подчинено допълн. изречение с характер на косвен въпрос не се пише въпросителна, когато главното просто изречение в сложното съставно не е въпросително, напр.: 

• Никой не знае как се решава тази задача.

1.2. След въпросителни по форма изречения, употребени като заглавия, може да се пише или да не се пише въпросителна - според това дали пишещият подчертава въпроса, или не. Срв.: 

• Иде ли? (Ив. Вазов); 
• Кой в Русия живее добре (Н. Островски)

1.3. Понякога и след съобщителни по форма изречения (по-често в заглавия на публицистични текстове) се пише въпросителна - когато съдържанието на изречението или израза "се поставя под въпрос": 

• Преврат в Кремъл? (Из печата)

1.4. След въпросителни по форма изречения, които са възклицателни по цел на изказването и имат характер на реторичен въпрос, може да се пише не въпросителна, а удивителна, напр.: 

• А бе какво съм седнал да разговарям с тебе! 
• Не пей ми се. И защо ли да пея / в тез години, аз в каквито живея!... (П. Р. Славейков)

1.5. Въпросителна се пише и след въпросителна частица или каквато и да е друга дума, употребена с въпросителна интонация, като самостоятелен въпрос: 

• На улицата ги чакаше Веселин - лицето му се бе удължило от нетърпение. - Е? - попита той изразително. (П. Вежинов)  
• Виж какво, сега трябва да вдигнем тоя балатум. - Моля? (Д. Цончев)
• Чиновничката: А това за посрещането в Египет истина ли беше? Колоездачът: Почти. Чиновничката: Тоест? (В. Петров)

2. След вметнати изрази или цели изречения с въпросително значение, оградени със скоби (или с тирета), напр.: 

• Нима така смешно аз, който нямах нищо (кога ли съм имал?), ядох и пих, качвах се и слизах по въжето, <...> - все на едната юнашка вересия? (Д. Цончев)
• Веднага след тази операция бай Ганю разгърна пакета с жълтата книга, извади - какво мислите? - цяла дузина кърпи и започна да ги раздава на присъствующите. (Ал. Константинов)

3. Въпросителен знак с идеографска (йероглифна) функция може да бъде поставен - обикновено в скоби и в комбинация с удивителна - след която и да е дума в изречението в ролята на неизказан, неизречен вметнат израз, съдържащ въпрос, недоумение, съмнение и под., напр.: 

• Някои били казали, че той ми е пръв(?!) приятел.  
• Няколко години по-късно (839-842?) българска войска се отправила на запад срещу сърбите. (История на България)

Вж. също: скоби; комбинирана употреба на препинателни знаци.