Пренасяне на част от думата

Пренасянето на част от думата на следващия ред при писане се извършва в съответствие с изискването за удобство на произношението и за лесно и бързо осмисляне на разделените за пренасяне езикови единици. Прекъсването на думата се отбелязва с малко тире (дефис) след частта, която остава на предходния ред. Думата се разделя на части за пренасяне в съответствие със следното основно изискване: първата част трябва да завършва на буква или съчетание от букви, възможни в края на думата изобщо, а втората част трябва да започва с буква или съчетание от букви, възможни в началото на думата изобщо. Въз основа на това се изработват и конкретните правила за пренасяне, които отразяват главно делението на думите на срички, но се съобразяват и с морфемния им състав:

1. Не се пренасят части от едносрични думи, като бряст, власт, глас, дом, кръст, пръст, страст, труд и пр. Не се препоръчва също пренасяне на части от буквени съкращения; това правило все по-често се нарушава, главно във всекидневния печат.

2. Думата не се разделя на части за пренасяне преди последната или след първата сричка, когато тя се състои само от един гласен звук или е представена чрез една буква, т. е. не се оставя сама буква на предходния ред и не се пренася сама буква на следващия, напр.: оти-вам, но не о-тивамябъл-ка /йабълка/, но не я-бълкапо-разия или пора-зия, но не порази-я, и т. н.

3. Думата не се разделя на части за пренасяне преди или след буква ь, напр.: байга-ньовски, но не байган-ьовски или байгань-овски.

4. Един съгласен звук между два гласни образува сричка със следходния гласен звук и обикновено така се пренася, напр.: ба-ба, ра-бо-та. Допустимо е и друго решение в случаите, когато сричковата граница не съвпада с морфемната, напр.: ра-зяснявам, но и раз-яснявам. За предпочитане е вторият вариант, съобразен с морфемната структура на думата, при който се запазва целостта на представката.

5. Съгласната /й/ пред друга съгласна във всички случаи е част от предходната сричка и границата за пренасяне минава след нея, напр.: вой-на, гай-ка, дей-но, зей-вам, май-ка, пей-ка, Сий-ка.

6. В позиция между две гласни съгласната /й/ (вж. и _ [4]) е част от следходната сричка, напр.: ма-йор, бе-йове, ке-йове, во-ю-вам /во-йу-вам/, иде-я-та /и-де-йа-та/, геро-ят /ге-ро-йът/. При първите две думи разделянето за пренасяне може да се извърши и по морфемната граница: бей-ове, кей-ове.

7. В съчетание (между две гласни) от съгласен звук й + група от съгласни, първата от които е сонорната съгласна /н/, границата за сричкоразделяне и пренасяне минава след тази или някоя от следващите съгласни, с изключение на последната, напр.: достойн-ство, достойнс-тво, дотойнст-во; войн-ски, войнс-ки.

8. Удвоените съгласни (включително възникналите при уподобяване) са в състава на различни срички и при пренасяне се разделят, напр.: из-земвам, из-следвам /исследвам/, без-зъб, без-силен /бессилен/, над-давам, бездън-на, смелост-та.

9. При групи от съгласни звукове между две гласни са възможни следните варианти на сричкоразделяне според характера на съгласните:

9.1. При група от две или повече съгласни, от които първата е сонорна, сричковата граница минава след първата сонорна съгласна, напр.: бол-ка, бол-на, вол-ски, въл-на, гор-на, гор-ски;

9.2. Група от шумова и сонорна съгласна в този ред образуват сричка със следходната гласна, напр.: гре-бло, кре-сльо, хра-брец. В интерес на лекото и бързо осмисляне на думите разделянето им при пренасяне в някои от тези случаи може да се осъществи и по морфемната граница, т.е. след шумовата съгласна: греб-ло, крес-льо;

9.3. При група от две или повече шумови съгласни сричковата граница е доста неустановена и остава възможност за по-свободен избор при пренасянето на части от думата, напр.: брад-ва и бра-два, каз-вам и ка-звам, плит-ка и пли-тка, обе-кти и обек-ти.

Забел.: Буквеното съчетание дж, когато означава един звук, не се разделя при пренасяне, напр.: боза-джия, ха-джия, за-джафкам, но над-живявам, над-жънвам;

9.4. Групите от съгласни стр, здр, скл, ств, шк, жд, ск, ст обикновено запазват целостта си и образуват сричка заедно със следходната гласна, напр.: под-стрижа, се-стра, за-здравя, богат-ство, диваче-ство, Перни-шки, геоло-жки, пи-склив, брат-ски. При пренасянето обаче в някои случаи е възможно границата на разделение да мине и на друго място, напр.: сес-тра или сест-ра, геолож-ки, писк-лив.

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image