Б б

Б б Б б - втората буква от българската азбука, именувана 'бъ' или 'бе' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /бе/ (по-рядко /бъ/), напр.: БНБ - /бе-не-бе/, I "б" /първи бе/ клас, РБЕ /ръ-бъ-е/ - Речник на българския език. С буква б в българското писмо се бележи звучният съгласен звук /б/ и съответният мек съгласен звук /б'/, напр.: бал /бал/ и бял /б'ал/, тръб|а /тръб|а/ и тръб|я /тръб'|ъ/. Изговаря се и като беззвучен съгласен звук /п/ - в края на думите или пред беззвучна съгласна, напр.: дроб /дроп/, робски /ропски/ и под. (вж. асимилация и обеззвучаване).