Следващите няколко примера, в които пунктуацията е запазена такава, каквато е в съответните източници, показват наличието на известна неустановеност, непоследователност при употребата на запетая пред както:
- Нищо не бе го измъчвало, както апатията на Адам, която не можеше да си обясни. (Ив. Петров)
- Хиляди години след потопа хората продължиха да живеят, както преди. (Ив. Петров)
- Продължаваме както по-горе, докато разделим всичкото число. (К. Кърджиев)
- Той си живее там както си иска. (Д. Талев)
- Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва. (Погов.)
- Те заспиваха, както вървяха. (З. Сребров)
- Физиономията му не беше страшна, както името му и делата му. (Ив. Вазов)
От тези примери е очевидно, че правилото, според което "подчинените изречения за начин и за сравнение се отделят със запетая" (ГСБКЕ, т. 3, 372), не може да се прилага механично и пред относителното наречие-съюз както не бива да се пише запетая във всички случаи на неговата употреба. В случаите, когато в подчинените изречения "се изпуска глаголната лексема" (пак там, с. 367; очевидно става дума за основния, пълнозначния глагол от съставното глаголно сказуемо), тези подчинени изречения се изравняват по функция с обстоятелствено пояснение в простото изречение и тогава пред както не се пише запетая, напр.: Хората ще ти се отблагодарят както трябва. Всеки да се спасява както може. Нека се облече както си иска. Карайте както си знаете.
Други примери:
- Откриваше у себе си дарбата да го разбира както никой в града на хълма. (Д. Кирков)
- Той почна да пие както преди и почти не изтрезняваше. (Ел. Пелин)
- Всичко разпореждах както аз си знам! (Д. Подвързачов)
- Наричайте го както ви е угодно - стеснително отговори Дечев. (Х. Русев)
- Не можахме дори да се видим както трябва. (М. Грубешлиева)
Ако се върнем към първите примери, би могло да се каже, че те всички трябва да се оформят без запетая пред както, с изключение на последния (Физиономията му не беше страшна, както името му и делата му), който може да бъде обект на отделно обсъждане. Това изречение (със запетая пред както!) може да се трансформира по следния начин: Физиономията му не беше страшна, както не бяха страшни името му и делата му. Вариантът без запетая обаче (Физиономията му не беше страшна както името му и делата му) има съвсем друго значение и подлежи на друга трансформация: Физиономията му не беше страшна така, както бяха страшни името му и делата му. Във варианта със запетая както е употребено в ролята на съюзна дума, която въвежда елиптично подчинено изречение за сравнение; във варианта без запетая както е в ролята на предлог в състава на непряко допълнение. От всичко това става ясно колко голяма е ролята на пунктуацията за адекватно отразяване на интонационните нюанси на устната реч и свързаните с тях разлики в синтактичната структура и смисъла на изказването.