Допълнително звуково значение

Допълнително звуково значение се нарича онази звукова стойност на дадена буква в определена позиция, която (стойност) представлява основно (азбучно) значение на друга буква, напр.: буква д има основно (азбучно) звуково значение /д/, което се реализира в дом, вода, градове, и допълнително значение /т/, напр. в град /грат/, градски /гратски/, което е основно значение на буква т; буквата а има основно звуково значение /а/ и допълнително значение /ъ/.

Познаването на правилата за правопис и правоизговор предпазват от грешки при писане и четене (изговор) на думи, в които се реализира допълнителното звуково значение на една или друга буква. Добър пример за това са думите, в които буквите а и я (вж. и там) реализират допълнителното си звуково значение - съответно /ъ/ или /'ъ, йъ/, напр.: са /съ/, чет|а /чет/, стоя /стой|ъ/, благодар|я /благодар'|ъ/, град|а /град/, л|екарят /лекарт/, сън|ят /сън'|ът/ и под. Вж. също основно звуково значение.

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image