Дублет (фр. doublet, от double 'удвоен, двоен') се нарича всяка от двете (или повече) разновидности, варианти на дадена езикова единица. Най-често се говори за акцентни дублети - фонетични варианти на една и съща дума (или словоформа), различаващи се по място на ударението, напр.: в|ино и вин|о, ж|ито и жит|о, м|асло и масл|о, с|ело и сел|о, раб|отя и р|аботя; кр|алю и крал|ю, цар|ю и ц|арю; п|исах и пис|ах, х|одих и ход|их и т.н.
В по-широк смисъл дублети са всички общоприети, нормативни изговорни и правописни форми, варианти на една и съща дума (или словоформа). Следователно към вече посочените може да се добавят и дублетни двойки като изп|олзувам и изп|олзвам, ч|увствувам и ч|увствам; един|адесет и един|айсет, дв|адесет и дв|айсет, обец|а и обиц|а, |отред и отр|яд, |обед и об|яд, |обред и обр|яд. Дублетността е нормално, естествено явление във всеки език, но то има и своите противници.
В много случаи дублетните форми са напълно равностойни помежду си (както в повечето от посочените дотук примери), но твърде често в нормите на езика и речта се отразява тяхната функционална или стилистична неравнозначност, както е напр. при акцентните дублетни форми за мин. св. време на глаголите от I и II спрежение от типа на п|исах и пис|ах, х|одих и ход|их, при които вариантите с ударение върху окончанието се допускат, но не се препоръчват (вж. също ударение [2.1]).