Подзаглавието е вторично, допълнително заглавие по отношение на основното и обикновено има обяснителен, уточняващ характер. В широк смисъл на понятието към подзаглавието се отнасят и други пояснителни текстове под заглавие или под някакво изображение (снимка, картина, рисунка, схема и под.), с които се посочва видът и съдържанието им. Когато са употребени като част от съответния текст, съотношението между заглавие и подзаглавие се оформя пространствено, шрифтово и пунктуационно. Напр.:
ЧИЧОВЦИ
(Галерия от типове и нрави български в турско време)
Повест от Иван Вазов
Хъшовете - герои и мъченици
(Преразказ с елементи на разсъждение върху I и II глава от повестта "Немили-недраги" на Иван Вазов)
Какво поражда тревогата на Алеко при срещата с Новия свят
(Отговор на литературен въпрос)
Съществителни имена
Обобщение
Изречение
(Обобщителни упражнения)
Забел.: Когато - в друг контекст, напр. при цитиране, като библиографска справка - заглавието и подзаглавието са разположени едно след друго в хоризонтален ред и обикновено са оформени без шрифтово разграничаване помежду им, ролята на препинателните знаци излиза на преден план и след заглавието се пише точка, напр.: Димова, В. "Една българка". Да помислим над заглавието. - Във: сп. Български език и литература, 1991, кн. 4.