Тире

Тире (или дълга чертица) наричаме препинателния знак (–). Трябва да се прави разлика между този знак и съединителната чертица (наричана още малко тире или дефис). Тирето се отличава с по-голяма дължина в сравнение със съединителната чертица и - което е по-съществено - между него и думите от двете му страни се оставя разстояние, равно на ширината на една буква, наричано още шпация или пробел. Срв.: 

• Влязохме в храм-паметника "Александър Невски". 
• Посетихме храма_–_паметник на българската признателност към освободителите.

Тирето е знак с по-голяма разделителна сила в сравнение със запетаята и в много случаи се намира в отношение на синонимна замяна с нея, с двоеточието или със скобите. Употребява се в следните случаи:

1. С тире се отделят думите на различните участници в речта, когато тя има форма на диалог:

1.1. Тире се пише пред думите, речта (пряка реч) на всяко от говорещите лица, участници в разговор, диалог, напр.:

- Къде е баща ти?

- Горе, при заболекаря!

- А ти защо не го чакаш горе?

- Защото ме е страх!

- Страхливка! - каза презрително червенокосият и бавно се отдалечи. (П. Вежинов)

Забел.: В тази си разграничителна функция тирето обикновено се комбинира с представяне на речта на всяко от разговарящите лица на нов ред.

1.2. С тире се отделя и авторската от пряката реч: тире се пише преди авторската реч, когато тя е непосредствено след пряката, или от двете страни на авторската реч, когато тя е вмъкната в пряката реч, напр.: 

• Това в тавите яде ли се? - попитах го аз за всеки случай. (К. Георгиев) 
• "Дръж се сега, адаш!" - вика ми той по едно време, задъхан и зъл. (Д. Цончев) 
• - Македонски - каза той тихо, - знайш ли, че тази нощ аз съм обран? (Ив. Вазов)

2. За означаване на пропуснати, неизречени, но подразбиращи се думи или изрази в средата на изречението:

2.1. На мястото на думи или изрази, които са употребени вече в предходния текст (в предходно изречение) и повтарянето им е излишно, напр.: 

• Утре нервите му трябва да бъдат спокойни, тялото - бодро и силно. (Ем. Станев) 
• Невежеството ражда митовете на знанието, слабостта - тия на могъществото, зверщината - тия на морала, грозотата - тия на прекрасното. (Б. Райнов) 
• Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. (Ив. Вазов) 
• Скверниха нищи мойто знаме, враг - мойта девствена земя. (Д. Дебелянов) 
• Денят за труд е отреден, / за сласт и мирен сън - нощта. (Д. Дебелянов)

2.2. На мястото на пропуснати думи или изрази, които не са употребени в предходен текст, но се подразбират и лесно могат да бъдат възстановени, актуализирани. С тази употреба на тирето се постига лаконичност, особено в лозунги, сентенции, вестникарски заглавия и др. Напр.: 

• Глас народен - глас божий!
• Училището - ковачница на бъдещето на държавата! 
• Изречението - градивна единица на текста.

Други примери: 

• Г_о_л_е_м_а_н_о_в: В политиката целта оправдава средствата. (Влиза слугата). Тази телеграма - на пощата. (Ст. Л. Костов) 
• И го направи бе! Облече се, сложи си труфилата и бам - в хола. (Ив. Петров)

3. Тире се пише между части на простото изречение или между безсъюзно свързани прости изречения в състава на сложното за означаване, изтъкване на определени смислови връзки и отношения между синтактичните единици, които (връзки и отношения) не са изразени по друг начин в структурата на цялото: изяснителни или причинно-следствени отношения, отношения на съпоставяне или противопоставяне, отношение между посочена мисловна или речева дейност, възприятие и др. и конкретното им съдържание, и др. Напр.: 

• Станало тъкмо обратното - оказал се прав не друг, а Драган Цанков. (Т. Жечев) 
• Не станах от мястото си, докато не ги изчетох - толкова ме увлякоха!... (Б. Цонев) 
• Но сега дойде друга беда - трябваше да ги възкреси. (Ив. Петров) 
• Хора, недейте тъгува - / добрите писма са на път. (В. Петров) 
• Имал си бол пари - платил си я. (Ал. Константинов) 
• Алеко е безкористен идеалист - бай Ганю е вулгарно-прагматичен материалист, "келепирджия". Алеко е духовно изтънчен интелигент - бай Ганю е груб и недодялан парвеню. (Св. Игов) 
• Канят ли те - еж, гонят ли те беж!
• Много се ядосах, но... станалото - станало! 
• - Приятно ми е - Георгиев.

Забел.: В много от случаите на този вид употреба на тирето то е синонимно равнозначно на двоеточие, срв.: 

• Дядо Моско ходи, връща се, но едно беше ясно: нямаше пари. (Й. Йовков)

4. За отделяне или ограждане (преди, след тях или от двете им страни) на обособени части на изречението или на вметнати думи и изрази (наред със запетаята и скобите). Чрез тирето - знак с по-голяма сила от запетаята - се отразява по-силното отделяне, подчертаване, изтъкване от страна на говорещия или пишещия на обособените части или на вметнатите думи и изрази, което може да се наблюдава в следните примери:

4.1. За отделяне или ограждане на обособените части, особено когато с обособеното определение или приложение се уточнява, конкретизира поясняваната част: 

• Син килим - изтъркан и запрашен - покриваше средата на кабинета и водеше към старомодно бюро. (Ем. Станев) 
• Мечтател, идеалист, ветреник - той искаше да вкуси от сладодстта на неизвестното и новото. (Ив. Вазов) 
• Децата - момченца и момиченца - бяха малки, предимно в предучилищна възраст. (П. Вежинов) 
• Сам знаеше - от своя занаят, - че много големият майсторлък не е само в грубата работа. (Д. Цончев) 
• Един от най-значимите му художествени образи - дядо Йоцо - е сляп. (Св. Игов)

4.2. За отделяне или ограждане (наред със запетаята и скобите) на вметнати думи и изрази: 

• Килията - ако можеше така да се нарече тясната и тъмна стаичка, приспособена за временно запиране на арестанти - имаше само едно прозорче към задния двор. (Ем. Станев) 
• Имаха столове в гостната, но всички бяха недостатъчни, ако им дойдеха гости. И - второ - не им се даваше от тях. (Ем. Станев) 
• Богомилството - без да се преувеличава неговата роля в историята на България през втората половина на ХХ в. - довело до някои негативни процеси. (История на България) 
• Споменавам тази подробност не за друго - в кой ли столичен квартал вече няма универсален магазин!, - а защото тъкмо в тоя храм на потребителството се срещаха <...> двамата видни интелектуалци на квартала. (А. Гуляшки)

Забел.: В някои случаи второто тире, с което се огражда обособена или вметната част, може да се замени със запетая (или втората запетая да се замени с тире), ако това не води до някаква неяснота, ако не създава предпоставка за двусмислено разбиране на текста. Напр.: 

• Двете етнически групи - българи и славяни, имали собствени системи от религиозни схващания. (История на България) 
• Дора беше от категорията на жените-загадки. Една жена, както се изразяват на поетичен език - мечта. (А. Гуляшки)

5. За означаване на паузата преди или след еднородни части на изречението или цели изречения в качеството им на еднородни части, чрез която те се отделят от обобщаващата дума (обобщаваща еднородна част), напр.: 

• Тази популярна граматика е предназначена за много широк кръг от читатели - ученици и родители, работници и селяни, търговци и чиновници. (Граматика за всички) 
• Смъртта и безсмъртието, честта и безчестието, историята и вековете, народите и идеите - това са големите понятия, от които строи света на героите Вазов. (М. Цанева) 
• Книги, ръкописи и папки с документи бяха разхвърляни навсякъде - по столове, върху канапето, дори на пода. (А. Гуляшки) 
• Безпорядъкът, слабият огън, тоя начин на пиене - всичко това беше странно, някак си повече от необичайно за моя приятел. (А. Гуляшки)

Вж. също еднородни части [4].

Забел.: Аналогична е ролята на двоеточието след обобщаваща дума или израз, напр.: 

• Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила. (Д. Дебелянов)

6. Предимно експресивна функция има тирето, когато е употребено вместо запетая - за означаване на по-голяма пауза, подчертаваща смисъла на следващото изречение, главно след подчинени въпросителни изречения или след изречения, въведени със съюзите че и да, когато са пред главното, напр.: 

• Че това е така - нямаше никакво съмнение.
• - Лъжицата си искам! Не я ли намериш - гората хващай! (К. Георгиев) 
• Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и ще си отида. (Н. Вапцаров) 
• Защо мисля така - не мога да ви обясня. (А. Гуляшки) 
• Призова ли дни светло-смирени, / гръмват бури над тъмно море, / а подиря ли буря - край мене / всеки вопъл и ропот замре. (Д. Дебелянов)

7. За означаване на присъединителна връзка или за отбелязване, маркиране на пауза в рамките на изречението, която изразява някаква недоизказаност или подразбиращи се смислови отношения между частите преди и след тирето, напр.: 

• Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само - и в нея са; един вик само - ще ги чуе. (Ив. Вазов) 
• Мама този път не го зашлевила, а отговорила, че иска. Баба - и тя нямала нищо против. (К. Георгиев) 
• Измъкнах го на сухото - голяма работа, голямо нещо. Премерих го - седем педи. (Ив. Петров) 
• - Ей това сега... не биваше да го казваш! В затвора - в затвора. И той е направен за хора. (Д. Цончев)

8. В някои случаи на дублиране на подлога или допълнението (или на цяло изречение) чрез показателното местоимение този, това или с частицата ето, напр.: 

• Човек - това звучи гордо.
• Какво всъщност придава такова непомръкващо от годините очарование на образа на дядо Йоцо - този незначителен полувдетинен старец...? (Лит. за 10. клас) 
• Какъв тип е всъщност бай Ганю - ето основният въпрос при проблематиката, свързана с Алековата творба. (Св. Игов)

Забел.: Понякога вместо тире в синтактични конструкции от този вид се пише запетая, напр.: 

• Змията, това е претвореният дявол. (Ив. Петров) 
• Свободата, законността и русофилството, това са трите основни елемента на моите твърди убеждения. (Т. Влайков)

9. С чисто графична или идеографска функция тирето се употребява в следните случаи:

9.1. На мястото на традиционно използваните цифри или букви при оформяне на рубрики (вж. там) - за отбелязване, маркиране на точки и подточки, започващи на нов ред, напр.:

Сами съставете текст (по избор):

- писмо (до приятел, редакция);

- приветствено слово (за юбилей, за празник);

- благодарствена телеграма. (Бълг. ез. за 7. клас)

В сложното съставно изречение различаваме следните прости:

- главно изречение, което има подчинени;

- подчинено изречение, което пояснява главното. (Бълг. ез. за 6. клас)

9.2. Между букви, думи или цифри - за означаване на някакво отношение (на съпоставяне, противопоставяне), което може да бъде изразено и с различни предлози или по друг начин, напр.:

9.2.1. Между думи, означаващи място (точки в пространството) - за изразяване на идеята за посока или разстояние в изрази като: Самолетът София - Варна излита в 14 часа. Самолетът изминава разстоянието София - Варна за около час и половина. В подобни случаи не е оправдана замяната на тирето със съединителна чертица, която е знак за полуслято писане, както е написано напр. в следния текст от вестник: Инцидентът е станал на пътя София-Перник.

9.2.2. За противопоставително свързване на имената на участници в някакво състезание, надпревара: Срещата България - Гърция ще бъде предавана по телевизията. Мачът "Левски" - "Славия" завърши наравно.

9.2.3. За означаване на отношението между взаимно свързани, обусловени и противопоставени явления, същини: 

• Двудялбата (дихотомията) език - реч е приета от повечето съвременни езиковеди. (Граматика за всички) 
• За формирането на ядрото от характеристики за героите от престъпния свят има значение преди всичко спецификата на отношението автор - читател. (Из печата)

9.2.4. За свързване (с пробели, шпация от двете страни на тирето!) на имена, с които се означава, именува се даден закон, теория, хипотеза, договор, план и под. според неговите автори, създатели, напр.: закон на Бойл - Мариот, ефект на Джаул - Томсън, спогодба Моллов - Кафандарис.

Забел.: Прилагателните имена, образувани от такива конструкции, се пишат полуслято (с малко тире, дефис), напр.: Бойл-Мариотов закон.

9.2.5. За свързване на цифрите (обикновено без пробели, шпация от двете страни на тирето) при означаване на приблизителност или на последователност от величини, напр.: 

• Влакът закъсня с 5–6 минути. Някои ученици бяха решили по 10–20–30 и повече задачи. 
• Сигурно, ако [човек] стои зад граница 3–4–6 години, без да се връща, би било друго. (Ст. Стратиев)

Забел.: 9.2.5.1. При изписването им с думи примери като горните се предават по различни начини: с дефис при сложните думи или с голямо тире и шпация - при изброяване. Срв.: 

• Влакът закъсня с пет-шест минути.
• Някои ученици бяха решили по десет - двайсет - трийсет и повече задачи.

9.2.5.2. Изобщо трудно е в случаи като горните да се установи ясна и категорична закономерност: кога, при какви условия се използва малко тире (дефис) и кога - голямо тире. Може да се препоръча елементите, които представят части на сложна дума, да се свързват с дефис, а в случаите, когато има изброяване, да се пише тире. Вж. също дефис.