Основна (тематична) гласна
Основна (или тематична) гласна се нарича гласният звук, на който завършва основата на глаголните форми. Тя може да се наблюдава във формите за сег. време (сегашна основа), за мин. св. време (аористна или инфинитивна основа) и за мин. несв. време на следните глаголи (от I, II и III спрежение):
пиша чета уча говоря казвам отговарям
пишеш четеш учиш говориш казваш отговаряш
пише чете учи говори казва отговаря
пишем четем учим говорим казваме отговаряме
пишете четете учите говорите казвате отговаряте
пишат четат учат говорят казват отговарят
писах четох учих говорих казвах отговарях
писа чете учи говори казва отговаря
писа чете учи говори казва отговаря
писахме четохме учихме говорихме казвахме отговаряхме
писахте четохте учихте говорихте казвахте отговаряхте
писаха четоха учиха говориха казваха отговаряха
пишех четях учех говорех казвах отговарях
пишеше четеше учеше говореше казваше отговаряше
пишеше четеше учеше говореше казваше отговаряше
пишехме четяхме учехме говорехме казвахме отговаряхме
пишехте четяхте учехте говорехте казвахте отговаряхте
пишеха четяха учеха говореха казваха отговаряха
От тези примери се вижда, че сегашната основа на глаголите от I спрежение се образува с основна гласна /е/, на глаголите от II спрежение - с основна гласна /и/ и на глаголите от III спрежение - с основна гласна /а/ (правописно а или я).
Във формите за 1 л. ед. ч. и за 3 л. мн. ч. на сег. време основната гласна не личи, тъй като през стари периоди от развитието на езика се е сляла с личното окончание. Основната гласна в мин. несв. време по произход е променливо я (след ж, ч, ш - а), което се променя в /е/, когато не е под ударение (чет|ях, но гов|орех; мълч|ах, но м|ъчех) или се намира пред мека сричка (чет|ях, но чет|еше).
Не се подчиняват на правилото формите за 1. и 2. л. в мн. ч., в които "променливото я" остава непроменено пред следващата мека сричка: чет|яхме, чет|яхте. Когато пред основната гласна има друга гласна или шушкава съгласна, в книжовноезиковата норма се допуска и прегласен вариант: бро|ях и бро|ех, мълч|ах и мълч|ех, кръж|ах и кръж|ех, суш|ах и суш|ех. Вж. също време [2.3.3].
