Основа

Основа е онази част на думата, която остава след отделяне на окончанието и на определителния член. Основата се състои от корен, представки и наставки или само от коренна морфема, напр.: пише-ш, чете-ш, учи-ш, говори-ш, казва-ш, отговаря-ш; писа-х, чето-х, учи-х, говори-х, казва-х, отговаря-х; човек-ът, човец-и-те, учител-ят, учител-и-те.

Основата е носител на лексикалното значение на думата. Останалите части на думата са морфологични показатели на нейните граматически значения - за род, число, определеност, време, наклонение и пр.

Глаголите имат основи на сег. време, мин. св. време и мин. несв. време (вж. _ при основна гласна). Основата на мин. св. време (аористната основа) се нарича също инфинитивна основа (вж. и при инфинитив).