Основна (речникова) форма

Основна (или речникова) форма на думата се нарича словоформата, която условно и по традиция е представител на цялата дума (лексема) и с която думата се отбелязва в речниците:

• при съществителните имена това е неопределената (нечленуваната) форма за ед. ч. (мъж, жен|а, дет|е) или неопределената форма на имената, които имат само мн. число (г|ащи, очил|а, ок|ови);
• при глаголите основна форма е формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. в изявително наклонение (чет|а, п|иша, гов|оря, пом|агам);
• при прилагателните имена, включително редните числителни имена и местоименията - неопределената (нечленувана) форма за м. род ед. ч. (доб|ър, гол|ям, |умен; п|ърви, вт|ори; мой, твой, чий).