С с

С с С с - осемнайсетата буква от българската азбука, именувана 'съ' или 'се' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /се/ (и по-рядко /съ/) или - обикн. в съкращения от чужд произход - /ес/, напр.: БЗНС /бе-зе-не-се/, ЖСК /же-се-ка/, ПТС /пе-те-ес/ - подвижна телевизионна станция. С буква с в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /с/ и съответният мек съгласен звук /с'/, напр.: С|ара /с|ара/ и с|яра /с'|ара/, кос|а /кос|а/ и кос|я /кос'|ъ/. Чете се (изговаря се) и като съответната звучна съгласна /з/ - в позиция пред звучна съгласна освен /в/ (вж. уподобяване).