П п

П п П п - шестнайсетата буква от българската азбука, именувана 'пъ' или 'пе' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /пе/ (и рядко /пъ/), напр.: МПС /ме-пе-се/ - Моторно превозно средство, ПТТ или птт /пе-те-те/ - Поща, телеграф, телефон.

С буква п в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /п/ и съответният мек съгласен звук /п'/, напр.: спал /спал/ и спял /сп'ал/, к|упа /купа/ и к|упя /куп'ъ/. Чете се (изговаря се) и като съответната звучна съгласна /б/ - в позиция пред звучна съгласна освен /в/ (вж. уподобяване).