Л л

Л л Л л - дванайсетата буква от българската азбука, именувана 'лъ' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /ле/ (и по-рядко /лъ/) или - в съкращения от чужд произход - /ел/, напр.: ВЛТИ /ве-ле-те-и/, НЛО /ен-ел-о/, ЛСД /ел-ес-де/.

С буква л в българското писмо се бележи сонорният съгласен звук /л/ и съответният мек сонорен съгласен звук /л'/, напр. л|ава /лава/ и лява /л'ава/, пол|а /пола/ и пол|я /пол'а/, луд /лут/ и лют /л'ут/.