Ф ф

Ф ф Ф ф - двайсет и първата буква от българската азбука, именувана 'фъ' или 'фе' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /фе/ (и по-рядко /фъ/) или - в съкращения от чужд произход - /еф/, напр.: БФС /бе-фе-се/ - Български футболен съюз, ФБР /фе-бе-ре/ - Федерално бюро за разследване. С буква ф в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /ф/ и съответният мек беззвучен съгласен звук /ф'/, напр.: фон /фон/ и фьон /ф'он/, фукам се и фюфюкам /ф'уф'укам/. Чете се (изговаря се) и като съответната звучна съгласна /в/ - в позиция пред звучна съгласна освен /в/ (вж. уподобяване).