Ц ц

Ц ц Ц ц - двайсет и третата буква от българската азбука, именувана 'цъ' или 'це' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /це/, напр. ЦК /це-ка/ - централен комитет, ТБЦ /те-бе-це/ 'туберкулоза'. С буква ц в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /ц/ и съответният мек беззвучен съгласен звук /ц'/, напр.: цар /цар/ и цяр /ц'ар/, зак|уцах /закуцах/ и окуц|ях /окуц'ах/.