Х х

Х х Х х - двайсет и втората буква от българската азбука, именувана 'хъ' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /хе/ или /ха/, напр.: ХТИ /хе-те-и/ - Химико-технологичен институт, ХМС /хе-ме-се/ - Хидрометеорологична станция. С буква х в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /х/ и съответният мек беззвучен съгласен звук /х'/, напр.: леха, хоро, хижа, Хьолдерлин, Хюм.