Изпадане на звукове

Изпадането на звукове е резултат от действието на закона за икономия на учленителни усилия, което води до опростен изговор на определени групи от говорни звукове (вж. също вмятане, редуване). Изпускането при изговор на съгласните /с, т, д/ при определени фонетични условия има нормативен характер, а понякога се утвърждава и в правописа:

1. Правоговорна и правописна норма е изпадането на съгласна /с/ от наставка -ски при образуване на прилагателни имена от основи, завършващи на /ж, ч, ш, з, с/ или на /шт, жд, ст/, напр.: Бургас + -ски = бургаски (вместо бургасски); Разлог + -ски = разложки; Мъглиж + -ски = мъглижки; Витоша + -ски = витошки; Ловеч + -ски = ловешки; Петрич + -ски = петрички; Перник + -ски = пернишки; Велбъжд + -ски = велбъждки.

В много от случаите наред с изпадането на звук /с/ се осъществява (поради историческа мекост на наставката) и редуване на предходните съгласни: /г/_/ж/, /х/_/ш/, /к/_/ч/_/ш/, /ц/_/ч/_/ш/: юнак - юнашки, вдовица - вдовишки, чех - чешки, влах - влашки. Но и: Ирак - иракски, Чикаго - чикагски.

2. Изпадане на съгласните /т, д/ е твърде широко застъпено в по-ниския (разговорния) произносителен стил на книжовната реч. Опростява се изговорът на думи, съдържащи трудно произносимите групи от съгласни /стн, здн, штн, штк, ждн, стц, рдц, стт, штт/, като напр.: вестник /весник/, нощна /ношна/, надеждна /надежна/, властта /власта/, нощта /ношта/, шестте /шесте/ и пр.

В правописната норма са узаконени само отделни опростени форми, като напр. расна (от ^*растна, срв. раста), израсна, нарасна, порасна; празник (срв. стб. праздьнъ), празничен; лешник; нужен, нужна, нужно, нужни (срв. нужда); сърце (срв. сърдечен), сърцевина; нишка (срв. нищя); плешка (срв. плещи); прошка (срв. прощавам), и пр.

Забел.: За изпадането (при определени фонетични условия) на гласните /ъ, е/ вж. вмятане.

3. Не е прието в книжовната норма изпадането (поради редукция, вж. там) на окончанието за ж. и ср. род и за мн. число от определените, членуваните форми на притежателните местоимения. Само в разговорната устна реч и в поезията се употребяват скъсени с една сричка форми като нашта (вм. нашата), нашто (вм. нашето), наште (вм. нашите), мойта (вм. моята), мойто (вм. моето), мойте (вм. моите) и т.н.

В поетичната творба може да се каже Не струва той вашта защита (Н. Вапцаров), но в обикновен, стилистично неутрален текст (особено писмен!) употребата на такива форми (напр. Твойто поведение не може да получи нашта защита) не е допустимо. Най-малко допустимо е преминаването на неудареното /и/ в /й/ при местоименията чи|и, чи|ито, н|ечии, н|ичии, н|якои, н|икои.

Забел.: Съкратените форми нашта, вашта и под. според съвременните правописни норми никога не се пишат с щ.