Идиоми

Идиоми (в широкия смисъл на понятието) се наричат фразеологичните единици изобщо: устойчиви по лексикален състав и структура словосъчетания с цялостно значение, които не се образуват за всеки отделен случай в процеса на речта, а се възпроизвеждат в качеството им на готови езикови единици.

В тесния смисъл на думата идиоми са само онези фразеологични единици, които се отличават с абсолютно неразложимо значение, не мотивирано от значенията на съставящите ги елементи, напр.: ни в клин, ни в ръкав 'не на място, неуместно'; от дъжд на вятър 'от време на време, съвсем рядко'; през куп за грош 'небрежно, нехайно, повърхностно'. От този характер на идиомите произтича изводът, че по отношение на тях не се прилагат по същия начин и със същата сила правописните и пунктуационните правила (главно за употребата на запетая и на главна буква), които важат за думите, свободните словосъчетания и изреченията. Така напр., във възклицанието за изразяване на опасение не дай <си> боже не е оправдано да се пише запетая пред боже (в ролята му на обръщение в аналогичните свободни съчетания), тъй като в идиоматичното съчетание то не е същинско обръщение. Още по-малко логично е тази дума в случая да се подчинява на едно друго по-общо правило и да се пише с главна буква. Вж. също запетая [3.7].

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image