-(ч)ив

-(ч)ив: Съществува известна неустановеност и неяснота по отношение на мястото на ударението при прилагателните имена безочл|ив и без|очлив, измамл|ив (и изм|амлив), натр|апчив и натрапч|ив, находч|ив и нах|одчив, неприветл|ив (и неприв|етлив; но само приветл|ив), неустойч|ив и неуст|ойчив, примамл|ив (и прим|амлив), уклонч|ив и укл|ончив, устойч|ив и уст|ойчив.

Елемент на непоследователност при тях има и в официалните справочници. Възможно е обаче да се формулира правило, че ударението при прилагателни имена, образувани с наставките -ив, -(е)лив, пада върху последната сричка (в основната форма).

Моделът се нарушава главно от някои от прилагателните с наставка -чив (заемки от руски) като нах|одчив, уст|ойчив, укл|ончив (които обаче се изговарят и с крайно ударение), както и при образуваните от предложно-именни конструкции безср|амлив (срв. срамл|ив), безстр|ашлив (но страшл|ив, диал.).