Реторичен въпрос се нарича въпросителното по форма изречение, което се употребява с функция на съобщително или възклицателно (за утвърждаване или отричане на нещо) и не предполага отговор от страна на събеседника. След въпросителните по форма изречения с характер на реторичен въпрос се пише въпросителна, удивителна или точка, напр.:
- Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него? (Хр. Ботев)
- Не пей ми се. И защо ли да пея / в тез години, аз в каквито живея!... (П. Р. Славейков)
- Ех и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда. Имало глава да пати и туй то. (Й. Йовков)