Приложение

Приложението е второстепенна част на изречението - съществително име в ролята на определение, което уточнява значението на определяемото съществително, като дава друго или допълващо, уточняващо название на означавания от определяемото предмет или лице, напр.: къща музей, студент отличник, майка героиня, баба Илийца, професор Димитров, господин Георгиев, госпожа Иванова, Петър Моканина, Ботев като поет, романът "Под игото", улица "Незабравка", София-север (приложенията са в курсив получер).

Забел.: 1. При някои от този вид съчетания е възможна смяна на местата и на синтактичната функция на двете съществителни имена (т. е. и двете съществителни имена могат да бъдат както главна част - определяемо, така и подчинена част - приложение), напр. работнички майки и майки работнички.

2. Някои от този вид съчетания се превръщат в сложни думи, чиято първа съставна част загубва синтактичната си самостоятелност и морфологичната си изменяемост; двете основи на този вид сложни думи се свързват с дефис, напр.: кандидат-студент, министър-председател, храм-паметник и под. Вж. също слято, полуслято и разделно писане [2.2.1].

Подобно развитие се наблюдава в случаите, когато нарицателни имена като изток, запад, север, юг, град и под. се употребяват като приложения в състава на географски названия собствени имена. Те се пишат с малка буква и се свързват с основното име чрез дефис, напр.: София-север, София-град, София-окръг, Марица-изток, Варна-запад и под.

3. Все по-често съчетанията от определяемо съществително име и приложение, всяко от които запазва морфологичната си изменяемост, започват да се пишат полуслято, което се обуславя от съзнанието за смислово единство на цялото. Напр.: къща музей и къща-музей. Вж. други примери при слято, полуслято и разделно писане [2.2.1.1].

4. Когато приложението е разширено, т.е. има свои пояснения, то обикновено се обособява и се отделя от определяемото съществително с тире, а след него се пише запетая. Срв. напр.: Страните членки се задължават да спазват устава на организацията. _ Страните - членки на организацията, се задължават да спазват нейния устав. Неприемливо е обаче да се пише така: ^*Страните-членки на организацията се задължават да спазват нейния устав.

5. Неправилно е неразширеното и необособено приложение да се отделя от определяемото съществително име с тире, както в следния пример: Всеки си спомня поне един вестник от ученическите години, написан на ръка или размножен в два-три екземпляра с помощта на някоя майка - машинописка. Правилно в случая е съчетанието майка машинописка да се оформя разделно, макар че понякога в подобни случаи двете съставки се свързват с дефис. Вж. _ [2].