Преходност/непреходност

Преходност/непреходност се нарича граматическата особеност на глаголите, свързана с тяхното лексикално значение, която се проявява като способност да имат или да нямат пряко допълнение. Срв. напр.: пиша (писмо), разказвам (приказка), чета (роман) и под., но бягам, седя, ходя, спя, разсъждавам, страдам и пр. (без пряко допълнение). В зависимост от конкретните особености на отделните си значения понякога един и същ глагол може да бъде и преходен, и непреходен.

1. Преходни (транзитивни) са глаголите, означаващи действие, което е насочено пряко към някакъв предмет, обект и изменя или произвежда, създава този предмет.

1.1. Практически преходните глаголи се разпознават по възможността към означаваните от тях действия да се постави въпрос кого (кого търсите?) или какво, що (какво четете?).

1.2. Името на предмета, обекта, към който пряко е насочено глаголното действие, се нарича пряко допълнение.

2. Непреходни (интранзитивни) са глаголите, означаващи действие или положение в пространството, физическо или психическо състояние, които не са пряко насочени към определен обект (предмет или лице). Непреходните глаголи не получават пряко допълнение, срв.: тичам, лежа, спя, боледувам, възхищавам се.

2.1. Отношението на действието на такива глаголи към даден обект (лице или предмет) се изразява обикновено с някакъв предлог: тичам (по полето), лежа (на леглото), възхищавам се (от тебе).

2.2. Името на предмета, обекта, към който има отношение глаголното действие на непреходния глагол, се нарича непряко допълнение.