Индексът е графичен знак - обикновено малка арабска цифра или звездичка, - чрез който пишещият отпраща читателя към допълнителен обяснителен текст или библиографска справка на същата страница (под линия) или в края на съчинението.
Правилото, според което индексът се поставя "винаги пред знака точка, запетая, двоеточие, тире и след знака кавички, скоби, горни запетаи, малко тире" (ПР'95), подлежи на уточняване, тъй като в някои случаи то не може да бъде спазено по чисто технически причини. Например, когато индексът се поставя след изречение, завършващо с графично съкращение (от типа на и др., и т.н.), той явно не може да бъде пред точката на съкращението; когато се поставя след цитат, който завършва с точка и кавички, очевидно не е възможно индексът да бъде - както гласи правилото - хем пред точката, хем след кавичките (вж. също комбинирана употреба на препинателните знаци). Индексът се изписва вдясно и малко над (или под) равнището на думата или текста (обикн. цитат), за които се отнася допълнителната информация. Индексът се поставя непосредствено след речевата единица (и отнасящите се към нея препинателни знаци), с която е свързано допълнителното обяснение. Вж. Приложение № 5.
С индекс (горен или долен) се отбелязват също заглавните думи омоними в речниците.