Деепричастие

Деепричастието е неизменяема нелична глаголна форма, означаваща добавъчно, съпътстващо действие, представено като пояснение на основното действие в изречението, при което двете действия имат един и същ вършител, напр.: Тя извади хляба и му го подаде, знаейки, че преди всичко хляб беше потребен на бунтовника. (Ив. Вазов)

Забел.: 1. В изречението деепричастията функционират като обособени обстоятелствени пояснения, които винаги се отделят (ограждат) със запетая: Влизайки в стаята, човекът се препъна на прага. Повечето ученици, очаквайки да бъдат изпитани, се бяха подготвили добре.

2. Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и следващо обособено обстоятелствено пояснение, изразено с деепричастие, напр.: След половин час аз съм готов и гледайки в бележника си, аз си спомних, че днес съм щастлив. (Хр. Смирненски) Вж. също запетая [1.6.4; 3.8].

3. Отрицателната частица не никога не се пише слято с деепричастието: Той вървеше, не виждайки нищо около себе си.