Редуване

Редуване се нарича взаимната замяна на звукове или фактът на съществуване на различни звукове, заемащи едно и също място в дадена морфема при различни условия на нейната реализация, напр.: редуване /е/ _ /и/ _ /о/ в река - наричам - пророк; редуване /е/ _ /_/ _ /и/ в бера - брах - избирам; редуване /г, к, х/ _ /ж, ч, ш/ в мога - можеш, река - речеш, прах - прашен, и др. От правоговорна и правописна гледна точка по-специално внимание заслужава следното:

1. С широко застъпеното в българския език редуване на гласна /ъ/ с /_/ (вмятане и изпадане на гласна /ъ/) са свързани някои правоговорни и правописни особености, които се уреждат със следните правила:

1.1. При съществителните имена с наставката –изъм (или -азъм) звукът /ъ/ от крайната сричка изпада (осъществява се редуване /ъ/ _ /_/) в определената (членуваната) форма и във формата за мн. число, но се запазва в бройната множествена форма на съответните имена, напр.: организъм - организмът - организми - (два) организъма; фразеологизъм - фразеологизмът - фразеологизми - (два) фразеологизъма; плеоназъм - плеоназмът - плеоназми - (два) плеоназъма.

Забел.: Противоречи на книжовната норма просторечният изговор - без изпадане на гласната /ъ/ в определената (членуваната) форма - от рода на ^*арха|изъма, ^*орган|изъма, ^*реал|изъма, ^*социал|изъма и пр. вместо правилните форми арха|изма и арха|измът, орган|изма и орган|измът, и т.н.

1.2. При съществителни имена от чужд произход с крайна съгласна /р/ (включително лични собствени имена), като барометър, кадър, кентавър, компютър, литър, метър, министър, негър, оркестър, театър, семестър, център, Петър и под. редуването /ъ/ _ /_/ се осъществява във формите за мн. число и в звателната форма, напр.: 

• метър - метърът, метри, (два) метъра и (два) метра;
• театър - театърът - театри - (два) театъра;
• министър - министърът - министри - министре,
• Петър - Петре.

Забел.: Съществителните имена метър, литър и производните от тях километър, децилитър и пр., когато се употребяват със значение за мерни единици, имат бройна множествена форма, в която /ъ/ се редува с /_/, за разлика от бройната множествена форма на същите имена, когато означават предмет, уред за измерване. Срв.: Имам два дърводелски метъра _ Купих два метра плат.

1.3. При прилагателни имена, образувани с наставки –ъл, –ър, –ък и –ичък, при прилагателни имена и местоимения, образувани с наставка –ъв, както и в минали свършени деятелни причастия от глаголи от I спрежение гласната /ъ/ от крайната сричка се редува с /_/ в членуваната форма за м. род, във формите за ж. и ср. род и за мн. число, напр. 

• бегъл - беглият, бегла, бегло, бегли;
• добър - добрият, добра, добро, добри;
• еднакъв - еднаква, еднакво, еднакви;
• инакъв - инаква, инакво, инакви;
• мъртъв - мъртва, мъртво, мъртви;
• жалък - жалкият, жалка, жалко, жалки;
• хубавичък - хубавичкият, хубавичка, хубавичко, хубавички;
• рекъл - реклият, рекла, рекло, рекли.

Такова редуване има също при съществителните имена м|омък, пот|омък (във формите момц|и, м|омко; пот|омци).

Забел.: Описаното редуване /ъ/ _ /_/ (изпадане на гласната от крайната неударена сричка на основната форма при образуване на другите форми на същата дума) може да служи като средство за правоговорна и правописна проверка: изпадането на гласната е показател, че в основната форма на посочените категории думи гласният звук в крайната сричка е /ъ/, а не /а/, напр.: мъртъв - мъртва, рекъл - рекла и под. Когато в думи с подобен изговор гласната от крайната неударена сричка на основната форма е /а/, тя не изпада при образуване на останалите форми на думата, напр. мургав - мургава, казал - казала и под.

2. С редуването /е/ _ /_/ при прилагателните имена, образувани със суфикс -ен (стб. -ьнъ), е свързан един правоговорен и главно правописен проблем, познат повече във връзка с появата на двойна съгласна /н/ - вж. двойни (удвоени) съгласни [2].

3. С редуването на /'а/ (гласна /а/ след мека съгласна/) с /е/, известно повече като ятов преглас или като преглас на ятовата гласна (вж. там), е свързан един от трудните правоговорни и правописни проблеми на българския език, описан по-подробно _ в променливо я.

4. Правописни затруднения създава редуването на някои неударени гласни с /_/, т. е. пълното им изпадане в думи като напр. в|ашта, в|ашто, в|аште (вм. в|ашата, в|ашето, в|ашите) или м|ойта, м|ойто, м|ойте (вм. м|оята /мойата/, м|оето /мойето/, м|оите /мойите/). Съкратените форми са присъщи на разговорната реч, използват се и в поезията, но са недопустими в официалните стилове на устно и писмено общуване.

Забел.: Резултат на подобно редуване са също дублетните глаголни форми от типа на изп|олзувам - изп|олзвам, ком|андувам - ком|андвам и под., при които еднакво нормативни са и двата варианта (вж. също при -увам).

5. С правописни проблеми е свързано редуването звучна съгласна _ беззвучна съгласна (и обратно), описани тук при асимилация (уподобяване) на съгласните и обеззвучаване на съгласните (вж. там).

6. За редуването на гласна /е/ с /й/ вж. _ редукция [7].