Редукция

Редукция (потъмняване) се нарича промяната в изговора на неударените гласни - промяната в произношението на широките гласни /а, о, е/ и доближаването или изравняването им по гласеж със съответните тесни гласни - /ъ, у, и/ (както и обратното). В резултат на редукцията се стига до неутрализация на противопоставянето /а/ _ /ъ/, /о/ _ /у/ в неударена позиция.

Книжовната правоговорна норма допуска редукция на неударена гласна /а/ и доближаването |и, но без изравняване по гласеж с неударената гласна /ъ/ (срв. произношението на ударената и неударената гласна в думата глав|а и близостта между неударените гласни /а/ и /ъ/ в р|итам и р|итъм). В по-малка степен допустима е редукцията на неударена гласна /о/ и доближаването или изравняването |и по изговор с гласна /у/, напр. в думи като гор|а, м|ясто, долин|а; срв. също изговорното сближаване на глаголи от рода на ок|азвам и ук|азвам.

Най-малко приемлива (или съвсем неприемлива!) е в книжовния език редукцията на неударения гласен звук /е/ и изравняването му с /и/, присъщо на източните български говори, където думи като дет|е, пет|ел, пет|ица, реф|орма и под. се изговарят съответно /д|ите, пит|ел, пит|ицъ, риф|ормъ/ и т. н.

Силната редукция - изговор на /ъ, у, и/ вместо /а, о, е/ - е подчертано диалектно (или просторечно) явление и стои в основата на сериозни и недопустими правоговорни и правописни грешки. Достатъчно е да си спомним Бай-Ганьовото: "А, уригнах се, прощавайте; туй малко просташко пада, ама пърдон, човещина,...". Поради изговорното си сближаване или изравняване неударените гласни в думата (главно /а/ и /ъ/, /о/ и /у/) доста често се смесват и при писане:

1. Редуцираната (неударена) гласна /а/ понякога погрешно се предава с буква ъ. Пише се напр.: озадъч|авам вм. озадач|авам, изпръщ|явам вм. изпращ|явам, бл|удкъв вм. бл|удкав, к|азъл вм. к|азал, бъръб|ан вм. барабан, немърл|ив вм. немарл|ив, д|олър вм. д|олар, к|окъл вм. к|окал и под. За възможната проверка и установяване на правилната изговорна и правописна форма вж. _ [Забел.].

2. Редуцираната (неударена) гласна /ъ/ понякога се предава с буква а, напр.: въораж|ение вм. въоръж|ение, заг|адачен вм. заг|адъчен, развалн|уван вм. развълн|уван, въплащ|авам вм. въплъщ|авам, обкраж|ен вм. обкръж|ен, гл|адак вм. гл|адък, м|ъртав вм. м|ъртъв, р|екал вм. р|екъл и под. За възможната проверка и установяване на правилната изговорна и правописна форма вж. _ [Забел.].

Забел: При някои от случаите, описани _ в [1] и [2] избягването на правоговорните и правописните грешки, породени от редукция на гласните, е възможно чрез съпоставяне на думата (формата) с друга дума от словообразувателното гнездо или с друга форма на същата дума, където спорната гласна е под ударение.

Правилността на формата озадач|авам (а не озадъч|авам) личи, например, във формата на съществителното зад|ача, на изпращ|явам - в спр|асквам, на въоръж|ение - в ор|ъжие, на въображ|ение - в несъобр|азен или в безобр|азие, на пъст|ърва - в п|ъстър и т. н. При немарл|ив трябва да се знае, че думата има връзка с нем|ара 'небрежност, нехайство', а не с м|ърляв.

Правилността на формите бл|удкав, к|азал и под. (с гласна /а/ в последната сричка) се доказва от запазването на тази гласна в другите форми на същите думи - съответно бл|удкава, бл|удкави; к|азала, к|азали и пр., докато при изговор на подобните на тях м|ъртъв, р|екъл и под. изпадането на неударената гласна (във формите м|ъртва, р|екла) е белег, че тук се изговаря и пише вметната (непостоянна) гласна /ъ/. Подобна проверка е възможна и по отношение на думата стъкълц|е, където и двете гласни /ъ/ са неударени и се доближават изговорно до неударена гласна /а/, което е предпоставка за правописни грешки от типа на стъкалц|е.

Подобна грешка се избягва чрез съпоставка с прилагателното ст|ъклен, например, от което става ясно, че и в двете срички гласната под въпрос е /ъ/ - при новите фонетични условия гласната от първата сричка вече е в силна позиция (под ударение) и личи ясно, а гласната от втората сричка изпада, което е присъщо на вметната гласна /ъ/, а не на гласна /а/. Вж. също вмятане.

3. Редуцираните (неударени) гласни /о/ и /у/ се смесват изговорно и правописно в глаголите (и техните производни) с представки о- и у-, при които съвсем не рядко се правят грешки от типа на уросявам вм. оросявам или окрасявам вм. украсявам. Проблемът се усложнява от възможността в някои случаи от една и съща основа с представките о- и у- да се образуват две думи с различно значение, като напр. оказвам (помощ) и указвам (пътя); (косата) оп|адва, но уп|адък (на нравите); ор|онвам (грозде), но ур|онвам (престиж), както и от наличието на голям брой дублети от типа на омесвам и умесвам, умиротворявам и омиротворявам.

При някои от глаголите с представка о- или у- проверка за правилността им е възможна, когато от тях чрез съкращаване са образувани съществителни имена с ударение върху началната гласна. От формата на съществителното |улов, например, е ясно, че и глаголът ул|авям се изговаря и пише с /у/; от |опит можем да се уверим в правилността на формата оп|итвам и т. н. В много от случаите обаче единственият начин за проверка е справката с речник.

4. Изговорното сближаване или изравняване на неударените гласни /о/ и /у/ може да бъде причина за правописни грешки и при думи от латински произход, завършващи на -ум или -ус (акв|ариум, гл|обус), както и при думи от гръцки произход, завършващи на -ос (к|осмос, т|ермос). И в този случай справката с речник (правописен, тълковен или на чуждите думи) е най-прекият път за установяване на правилната форма.

5. Условия за допускане на правописни грешки има при някои думи от домашен произход с наставки, съдържащи неударени гласни /о/ или /у/, от рода на к|ичур, ш|епот, п|устош, к|упол, гл|упост. По-често обаче се допускат грешки при думи с наставка -о (след мека съгласна или след /й/), като напр. гл|езльо, з|айо, м|ърльо, които неправилно се пишат с ю: глезлю, заю, мърлю. В някои случаи, главно при лични собствени имена, формите с редуцирана гласна /у/ имат силна опора в традицията и се употребяват наред с нормативните форми, напр.: 

• Йордан и Юрдан,
• Кольо и Колю,
• Ганьо и Ганю,
• Пейо и Пею.

6. Фонетичната близост между неударените гласни /е/ и /и/ (вж. _) има известно отношение към случаите на неволно смесване на глаголите, образувани с представки пре- или при-. Резултат на такова смесване е и често посочваната грешка при цитиране на следния стих от Д. Дебелянов: Да те присрещне старата на прага... Дори в някои от изданията на Дебеляновата поезия глаголът в този стих е друг: Да те пресрещне старата на прага... 

Вниманието ни в подобни случаи трябва да бъде насочено към осъзнаване на разликата по значение между глаголите, образувани с представките пре- и при-, напр.: преглаждам 'гладя наново' и приглаждам 'с гладене правя нещо да прилепне'; предавам 'давам някому нещо' и придавам 'добавям към нещо дадено или вече съществуващо'; престъпвам 'стъпвам, минавам през нещо' и пристъпвам 'идвам близо, приближавам се'; преспивам 'спя известно време' и приспивам 'правя някой да заспи', и др. Към това може да се добави и съпоставката със сродни думи, когато има такива, в които съответните гласни звукове са под ударение, напр. пр|енос и прен|асям, пр|инос и прин|асям и т.н.

7. Като резултат от редукция може да се разглежда редуването на неударена гласна с /_/, т. е. изпадане на неударената гласна в някои думи, както и редуването на /е, и/ с /й/.

7.1. Главно в разговорна устна реч и в поезия се употребяват форми като мен (вм. м|ене), теб (вм. т|ебе), н|ашта (вм. н|ашата), н|ашто (вм. н|ашето), н|аште (вм. н|ашите), гер|ойте (вм. гер|оите), м|ойте (вм. м|оите), м|ойта (вм. м|оята), м|ойто (вм. м|оето) и т.н. Пренебрегването на правилото, че никоя форма за мн. ч. при съществителните имена и местоименията нормално не завършва на й, води до правописни (и правоговорни) грешки от рода на чий (вм. чи|и), ч|ийто (вм. чи|ито), твой, тв|ойте (вм. тв|ои, тв|оите), гер|ой, гер|ойте (вм. гер|ои, гер|оите), и под. в такива употреби като: 

• *Геройте са уморени.
• *Това са мойте учебници.
• *Чий са тези тетрадки? 

(Вж. също при местоименията в третата част Словоизменение.)

7.2. Резултат на редукция /е/ _ /и/ _ /й/ е редуването на /е/ с /й/ (включително при формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. на глагола съм), както напр. в следните Ботеви стихове: Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него. * Тъжно ми й, дядо, жално ми й, / ала засвири - не бой се.

7.3. За аналогичното по своята природа и напълно нормативно редуване на гласна /у/ с /_/ при глаголи като изп|олзувам - изп|олзвам, ком|андувам - ком|андвам вж. при -увам.