Степенуване на прилагателните имена и наречията се нарича изменението им по форма, чрез което се изразява степента на проява на дадения признак на предмет или действие в сравнение със същото качество при друг предмет или действие.
Освен обикновената си форма (членуваната или нечленувана форма за ед. и за мн. число при прилагателните), наречена положителна степен (добър човек, хубава жена, умно дете; живея добре, пиша хубаво, отговарям умно), качествените прилагателни имена и наречията, образувани от прилагателни имена, имат още сравнителна и превъзходна степен:
1. Сравнителната степен се образува с частицата п|о + формата за положителна степен (п|о-доб|ър човек, п|о-х|убава жена, п|о-|умно дете; живея п|о-добр|е, пиша п|о-х|убаво, отговарям п|о-|умно) и означава, че назоваваният признак се проявява в по-висока степен в сравнение със същия признак при друг предмет или действие;
2. Превъзходната степен се образува с частицата н|ай + формата за положителна степен (н|ай-доб|ър (от всички хора), н|ай-х|убава (от всички жени), н|ай-|умно (от всички деца); живея н|ай-добр|е, пиша н|ай-х|убаво, отговарям н|ай-|умно) и означава, че назоваваният признак се проявява в най-висока степен в сравнение със същия признак при други предмети или действия.
Забел.: 1. Частиците п|о и н|ай са ударени и следователно формите за сравнителна и превъзходна степен имат двойно ударение;
2. За правописа на формите за сравнителна и превъзходна степен вж. при дефис и при полуслято писане [2.3].