Норма (езикова) наричаме съвкупността, системата от утвърдили се в речевата практика най-добри, образцови варианти на езиковите средства за общуване и съответните правила за употреба на тези средства - лексикални, фонетични, правописни и граматични.
В съзнанието на хората нормата се свързва с идеята за правилност и общозадължителност: нормата изисква думите да се изговарят и да се пишат по определен начин, да се свързват в изречения според правилата на синтаксиса и в съответствие с тяхното конкретно значение, с лексикалното им съдържание.
Нормата се отличава със стабилност, устойчивост и в същото време е динамична, подлежи на изменение и развитие в съответствие с потребностите на обществото и въз основа на вътрешните закономерности на езика.
Някои от елементите на нормата като съвкупност от правила са абсолютно задължителни и нарушаването им се оценява като проява на слабо владеене на езика, на ниска култура на речта. Други допускат варианти и създават възможност за избор - с оглед на смислова точност и стилова уместност, стилистическа целесъобразност на израза. Нормата е предмет и цел на родноезиковото обучението в училище.