Ден на отворените врати на Електронната инфраструктура за българското езиково и културно наследство КЛаДА-БГ
На 16 ноември 2022 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ в Централната сграда на БАН се проведе Ден на отворените врати на Електронната инфраструктура за българското езиково и културно наследство КЛаДА-БГ. Всички партньори от консорциума на КЛаДА-БГ представиха резултатите от работата си в рамките на инфраструктурата през последните четири години на подготвителната фаза. Бяха изнесени общо осемнадесет презентации с продължителност по петнадесет минути, като се осъществиха и няколко сесии за въпроси и дискусии.
Събитието бе открито от проф. дмн Галя Ангелова (ИИКТ-БАН), която приветства организаторите, участниците и гостите, като изрази своята радост от постигнатите до момента резултати. След нея своите поздравления и благодарности за свършената работа отправи г-жа Милена Дамянова (директор на Дирекция „Наука“ в МОН), а доц. д-р Георги Вълчев (зам.-ректор на СУ) прочете поздравления от името на проф. дфн Анастас Герджиков (ректор на СУ). На събитието присъстваха експерти от Дирекция „Наука“ в МОН, представители на КЛаДА-БГ от БАН - Институт по информационни и комуникационни технологии, Институт по математика и информатика, Институт по балканистика с център по тракология, Кирило-Методиевски научен център, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, както и представители, преподаватели и студенти от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии на СУ „Свети Климент Охридски”, от ШУ „Епископ Константин Преславски“, също така колеги от РИМ-София и Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив.
Презентациите бяха разделени в три сесии:
1. Демо сесия: представяне на софтуер и услуги
Сесията бе открита с кратко общо представяне на инфраструктурата КЛаДА-БГ от проф. д-р Кирил Симов. Той представи и първия доклад от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН за електронния езиков ресурс Всичко за думата, който съчетава семантична, морфологична, етимологична и терминологична информация, както и упражнения по българска граматика. Проф. д-р Велка Попова от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ показа ресурсите, разработени в езиковата лаборатория LABLING - Корпуса с детска реч CHILDES за българския език, интернет базираната система за представяне и изучаване на словесни асоциации LABLASS, както и готови асоциативни речници. Гл. ас. д-р Димитър Илиев от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ изнесе презентация за дигиталната колекция от епиграфски паметници и електронното издание на Кондиките на Пловдивската митрополия, които са разработени чрез сътрудничеството на отделните институции. Проф. д-р Десислава Маринова-Панева говори за съвместната работа на Института по математика и информатика при БАН, Бургаския свободен университет и Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив по ведряванията при изграждането на средата за съхранение, извличане и куриране на данни от областта на хуманитаристиката и социалните науки. Доц. д-р Иван Георгиев от ИИКТ-БАН изнесе доклад за приложенията на 3D технологиите и възможностите, които те предоставят за представяне на движимото и недвижимото културно наследство в България. Представители на Института за балканистика с Център по тракология прожектираха филма си Dig in the Balkans. В него те демонстрираха резултатите от процеса по дигитализация на архива и библиотечните ресурси на института, както и инициативата за разработване на лекции, снабдени със субтитри на английски език, с цел популяризиране на българската история и културното ни наследство. Последната презентация в тази сесия - тази на Онтотекст АД - бе свързана с разработването на мрежата от знания. Част от нейните приложения са услугата за търсене на думи или изрази в Българския уебкорпус (WebCo-BG) и възможността за представяне на данни от интернет, корпуси и колекции с обогатено съдържание (семантична и морфологична информация), което дава възможност за извличане на връзки между хора, локации, организации.
2. Сесия за технологии и ресурси на КЛаДА-БГ
Проф. д-р Кирил Симов от ИИКТ-БАН направи обобщение на текущото състояние на технологичната инфраструктура на КЛаДА-БГ и представи мрежата от знания, изграждана в Института. ИМИ-БАН представиха технологичните аспекти на разработената от тях среда за съхранение, извличане и куриране на данни от областта на хуманитаристиката и социалните науки. Докладът на СУ бе свързан с изработване на електронни речници и с приложения за обработка на текст и код. Презентацията на ИБЦТ-БАН бе свързана с ресурси, експертиза и перспективи за дигитализиране на знанието за Балканите, като екипът показа и работата си в сътрудничество с Регионалния исторически музей, София - дигитален паспорт на къщата на семейство Шавкулови.
3. Сесия за ресурси: колекции, е-книги, артефакти
От НБИВ-Пловдив представиха структурата на разработената дигитална библиотека, в която са достъпни книги, периодични, графични и картографски издания и архиви. Проф. д-р Веселка Желязкова от Кирило-Методиевски научен център при БАН показа големия набор от дигитализирани ръкописи, микрофилми и важни издания и изследвания, които притежава институцията. РИМ-София представи кратък филм как културното наследство може да бъде популяризирано дигитално и интерактивно. От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН изнесоха доклад за своята работа, която включва дигитализиране и описване на наличните техни колекции, като подчертаха важността на инфраструктура като КЛаДА-БГ, подпомагаща както съхранението на националното ни наследство, така и предоставянето на възможност до него да се докосне и широката публика.
Програмата завърши с дискусия, модерирана от проф. д-р Петя Осенова, по време на която гл. ас. Димитър Илиев, проф. д-р Десислава Панева-Маринова, проф. д-р Кирил Симов и доц. дин Юра Константинова коментираха ролята на инфраструктурите в областта на хуманитаристиката и социалните науки, както и предимствата на отворената наука като наука на бъдещето. Сред поставените въпроси бяха следните: какви да бъдат критериите - технически, етически, юридически и др. - за включване на различни колекции в хранилището на КЛаДА-БГ; как интегрираните ресурси могат да бъдат в помощ не само на изследователите, но и на учителите; какво е взаимодействието между инфраструктурите, научните програми и научните проекти.
Постери представиха всички участници в КЛаДА-БГ, а между отделните сесии бяха проведени демонстрации от ИИКТ-БАН и от Факултета по класически и нови филологии, СУ. Сред демонстрациите бяха: система за интегрирани езикови ресурси от секция Изкуствен интелект и езикови технологии (ИИКТ); виртуална обиколка с очила за виртуална реалност от секция Научни пресмятания с Лаборатория по 3D дигитализация и микроструктурен анализ (ИИКТ) и демонстрация на дигитални колекции от епиграфски паметници (ФКНФ). Това даде възможност за директен диалог между публиката и участниците и за представяне на работата в детайли.
