Вид на глагола
Вид на глагола се нарича граматическата категория, проявяваща се в противопоставянето на две поредици глаголи или глаголни форми (за свършен вид и несвършен вид), в чието най-общо значение се съдържа информация за начина на протичане на глаголното действие по отношение на признака цялостност/нецялостност, наличие или отсъствие на вътрешен предел (независимо от реалното му траене), напр.: д|авам/дам, вз|емам/вз|ема, к|азвам/к|ажа, спомен|авам/спомен|а. Всяка от изброените тук и подобните на тях видови двойки в езика се третират като форми на един и същ глагол в съответствие със следните положения, свързани с глаголния вид:
1. Всеки български глагол (или глаголна форма) принадлежи към един от двата вида:
1.1. Свършеният вид означава действието в неговата цялостност, изчерпаност, ограничено от вътрешен предел. Глаголите (формите) от този вид не могат да се свързват с показатели за започване, продължаване или прекратяване на процеса. Невъзможно е напр. да се каже *започвам (продължавам, свършвам) да дам (взема, кажа, спомена). Поради характера на общото значение на свършения вид парадигмата на свършените глаголни форми е непълна (дефективна) - от тях не се образуват, не съществуват форми за сегашно деятелно причастие, за деепричастие и за отглаголно съществително на -не, т.е. нямат съответствия от свършен вид несвършените глаголни форми като казващ, казвайки, казване; изпитващ, изпитвайки, изпитване; отговарящ, отговаряйки, отговаряне. При свършените глаголи не е възможно образуването и на отрицателна форма за повелително наклонение: *не кажи!, *не изпитай!, *не отговори! (Вж. по-подробно при наклонение [2.3].
1.2. Несвършеният вид не съдържа в значението си показател за цялостност, изчерпаност, вътрешен предел на действието. Глаголите (формите) от този вид представят действието в неговото протичане.
2. Категорията свършен/несвършен вид се изразява чрез състава и строежа на глаголната основа: така напр., при глагола кажа/казвам всички форми за свършен вид са образувани от основа каж- (каз-), а формите за несвършен вид - от разширената със специална наставка основа казв(а)-.
2.1. В българския език повечето глаголи притежават основи (и образувани от тях форми) за свършен и несвършен вид - образуват се видови двойки, еднакви по лексикалното си значение и различни само по вид, представляващи следователно една лексема, една дума, която в речниците (главно тълковните!) се представя и обяснява, тълкува се в обща речникова статия: д|авам/дам, вз|емам/вз|ема и т.н. И макар че традиционно всяка видова основа се смята за основа на отделен глагол, а в граматиките често (или обикновено) се говори за "глаголи от свършен вид" (напр. дам, взема) и за "глаголи от несвършен вид" (напр. давам, вземам), всъщност отделна дума, лексикална единица, глагол представляват двойките от форми за свършен и несвършен вид като цялостни единици.
2.2. Съществуват и глаголи, които имат форми само за единия от двата вида - те са видово дефективни глаголи, главно от несвършен вид: бягам, вървя, мълча, спя, нуждая се. А от някои глаголи от свършен вид не може да се образуват несвършени форми по причини от формален характер: когато в състава на свършените основи вече има наставка, съдържаща звук /в/ (дотрябвам, заприказвам, зарадвам, извоювам, наобядвам се, побеседвам, посъветвам, продиктувам, съгласувам), та не е възможно образуването на вторични несвършени глаголи чрез добавяне на нова наставка -вам.
2.3. Първичните по произход глаголи (които не са ибразувани от друга дума в езика), както и глаголите, произведени от имена, са предимно от несвършен вид и са видово дефективни, напр.: бия, вия, водя, губя, дъвча, мия, чупя, ям; димя, зова, червя.
2.4. Около 50 първични (непроизводни) глагола са от свършен вид, напр.: благовол|я, благослов|я, в|идя (има и несвършен глагол в|идя), в|ържа, глоб|я, дам, дар|я, к|ажа, к|упя, плат|я, реш|а, рек|а, род|я, ск|оча, спас|я, стро|я (с вторичен несвършен стро|явам), ст|ъпя, хв|ърля, ч|уя и др. От тях с наставки се образуват форми от несвършен вид: дам - давам, ида - идвам, купя - купувам и т.н.
2.5. Неголям брой глаголи, главно от чужд произход, завършващи на -ирам, -изирам, напр. анулирам, блокирам, бомбардирам, изолирам, организирам, хипнотизирам, както и някои глаголи от домашен произход на -ва- или с наставка -н-, както и някои други (напр. арестувам, атакувам, докладвам, образувам, публикувам, висна, вися, секна, коленича и др.) са двувидови. В контекста на конкретната си употреба те получават определена видова семантика - свършена или несвършена.
Забел.: Понякога (в много редки случаи) в Словника при дадена глаголна заглавка след наклонена черта (/) е посочена другата форма от видовата двойка с тълкувателна цел - за да се уточни значението, с което дадената заглавка е включена в речника и по отношение на което важат посочените форми.
