Собствени имена

Собствени имена се наричат онези думи (съществителни имена) или словосъчетания с главна част съществително име, които назовават индивидуални, единични предмети, обекти (в широк смисъл на думата) без оглед на техните признаци. Собственото име назовава обекта, но не съобщава нищо за неговите качества, свойства (срв. нарицателни имена).

Така напр., според времето на тяхното образуване планините могат да бъдат стари или нови (млади), но съчетанието Стара планина не съдържа и не съобщава информация за това - то е само име на определен географски обект. Прието е собствените имена да се пишат с главна буква (вж. и там): България, Витоша, Ганьо, Георги, Дунав, Елин Пелин, Железни врата, Западен парк, Старият град, Новият свят, Черни връх, Стара Загора, "Под игото", Българска академия на науките и т. н.

Личното собствено име на Алековия герой е Ганьо; в съчинението си авторът го употребява заедно с приложението бай (бай Ганьо, както чичо Денчо, дядо Либен, баба Илийца и пр.). Когато бай Ганьо излиза извън границите на художествената творба и се превръща в представител на определена категория българи, символ на "прост, недодялан, хитър и недоверчив човек", тогава съчетанието от приложение и собствено име се превръща като цялост в собствено име на този обобщен герой на своето време - Бай Ганьо.

На следващата степен на семантично развитие собственото име Бай Ганьо се превръща в нарицателно - байг|аньо, мн. байг|аньовци, със същото значение за "прост, недодялан, хитър и недоверчив човек" (подобно на донкихот, донжуан и пр.).