Основно звуково значение
Основно звуково значение (или по-добре звукова стойност) на буквите е значението (стойността), която е отразена в техните названия в азбуката, поради което се нарича още азбучно значение.
Напр., основното звуково значение на буквата а е /а/ (в б|аба, м|ама, кн|ига); допълнителното звуково значение на буквата а, което е основно значение на друга буква, е /ъ/ -
- а) във формата за 1 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. сег. време на глаголите от I и II спрежение (чет|а, чет|ат /чет|ъ, чет|ът/, греш|а, греш|ат (греш|ъ, греш|ът);
- б) в кратката членна форма на съществителните имена от мъжки род (град|а /град|ъ/, ред|а /ред|ъ/, крак|а /крак|ъ/). По същия начин буквата б има основно звуково значение /б/ (в баба) и допълнително звуково значение /п/ - в куб /куп/, кубче /купче/.
